Правоприлагащите органи в 11 европейски държави вече използват системи за биометрично разпознаване в своите разследвания. Следват ги още осем, установи ново проучване за въздействието на технологията върху основните права, съобщава Euractiv. 

Полицията в Австрия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Словения и Холандия използва технологии за разпознаване на лица за "последваща идентификация" в своите криминални разследвания. Очаква се скоро примера да последват Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.

Последващата идентификация е мястото, където кадрите се проверяват след инцидент, а не в реално време.

"Разликата между "в реално време" и "последващо" е без значение, когато става въпрос за въздействието на тези технологии върху основните права. Последващата идентификация всъщност носи по-голям потенциал за вреда, тъй като повече данни могат да бъдат събрани от различни източници, за да се пристъпи към идентификацията", каза Франческо Рагаци, доцент в университета в Лайден и автор на изследването.

Проучването, публикувано в понеделник, е поръчано от групата на Зелените в Европейския парламент, твърд привърженик на пълната забрана на системите за биометрично разпознаване в обществено достъпни пространства.

Най-развитата форма на биометрична идентификация е софтуерът за разпознаване на лица, който съпоставя едно заснето изображение с друго изображение, съхранявано в база данни.

Докладът предупреждава, че "изглежда, че има малко разбиране за начините, по които тази технология може да бъде приложена и потенциалното въздействие на толкова широк спектър от приложения върху основните права на европейските граждани".

Проучването се фокусира върху така наречените некооперативни търсения, при които системата се опитва да идентифицира лице без неговото съгласие. Внедряването на тези технологии все още е ограничено по обхват и мащаб в цяла Европа, вариращи от идентифициране на лица до масово наблюдение.

При съвместни търсения, например, разпознаването на лица за отключване на смартфони в момента не се счита за риск от масово наблюдение. Докладът обаче отбелязва, че ситуацията може да се промени, ако правната рамка бъде променена, тъй като тези системи за сътрудничество са натрупали огромни количества лични данни.

Посочени са две разработки, които правят масовото наблюдение по-вероятно: разширяването на биометричните бази данни и няколко системи, свързани със софтуер за биометрична идентификация.

"Това, което виждаме с тези проекти, е, че те все повече следват стратегия за "свършен факт". Те обикновено се представят като пилотен проект, като се изискват някои специални обстоятелства относно внедряването на технологията. Те искат разрешение по-късно", добави Рагаци.

През 2017 г. летището в Брюксел разположи четири камери за разпознаване на лица, без да уведоми съответния надзорен орган.

Квартал в Ротердам стартира проект "без взлом" за откриване на подозрително поведение с помощта на интелигентни улични лампи.

Ница започна да тества технологията за разпознаване на лица по улиците. Използването на биометрични инструменти за идентификация в гимназиите също бе тествано, но впоследствие бе обявено за незаконно. За разлика от тях, сега инструментите за разпознаване на лица се използват за идентифициране на ученици в училищните столове в Обединеното кралство.

В Германия Берлин, Хамбург и Манхайм са внедрили софтуер за лицево разпознаване, за да тестват способността си да откриват подозрително поведение.

"Обосновката като тестов подход често се използва в Германия, за да се аргументира отклонение от съществуващите правила и обществени очаквания", се казва в доклада.

Проучването отбелязва, че тези пилотни прокети са склонни да стартират в законна сива зона и ако не бъдат проверени, може да имат дългосрочен ефект за нормализиране на наблюдението. По-специално, наблюдението на подозрително поведение може да има стряскащ ефект върху индивидуалните свободи.

Освен това в повечето случаи инфраструктурата като камери и микрофони е деактивирана, но те остават на мястото си.

По-рано този месец Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за строги правила за използване на системи за изкуствен интелект в правоприлагането, по-специално настоявайки за забрана на технологиите за разпознаване на лица в обществените пространства.

Докладът имаше силна подкрепа от либералните, социалдемократите, левите и зелените, докато почти поравно разделя партиите от десните и крайно десните. За разлика от тях християндемократите гласуваха почти единодушно против забраната.

"Въпреки че трябва да има строги предпазни мерки и определени забрани, пълната забрана на лицевото разпознаване пренебрегва ползите, които подобна технология може да има, например при проследяване на престъпници или дори като част от други случаи на употреба, като например обучение на автономни превозни средства за разпознаване на хора", каза Аксел Вос, влиятелен евродепутат от християндемократическия лагер.

Забраната може да бъде интегрирана в Закона за изкуствения интелект, за който призова Брандо Бенифей, докладчик по вътрешния пазар и комисията за защита на потребителите (IMCO). Въпреки това, други парламентарни комисии оспориха лидерството на IMCO, което откри спор за компетенциите.

За да разреши спора, председателят на Конференцията на председателите на комисии, християндемократът Антонио Таяни, препоръча съвместно ръководство между IMCO и комисията по правни въпроси (JURI). В JURI се очаква един от съпартийците на Таяни да поеме водещата роля, което прави пълната забрана по-малко вероятно.

Окончателното решение е на Председателския съвет, който ще обсъди въпроса на 18 ноември./news.bg