Световната банка обяви, че спира 45% годишното ѝ финансиране към проекти с ползи за климата, пише "Файненшъл таймс". Решението идва след месеци на силен натиск от администрацията на Доналд Тръмп. 

Оттам уточниха, че няма да прекрарят изпълнението на Плана за действие в областта на климатичните промени. Вече обаче ще се поставя акцент върху реалните резултати от средствата за климатичните проекти, вместо да се следи какъв процент от тях се използват за финансирането им. 

Световната банка ще измерва ефекта от инвестииците, като например процента на намалени емисии или броя на хората, които са станали по-устойчиви на климатичните рискове. 

Това е обрат в посоката на Световната банка, след като през 2023 г. президентът Аджай Банга представи план, в който голяма част от финансирането бе запазена за проекти, свързани с климатичните промени. Дотогава банката предимно се съсредоточаваше върху борбата с бедността. 

Според "Файненшъл таймс" Банга е бил избран именно заради зелените си позиции и очакванията са били да превърне климатичните промени в един от основните приоритети на Световната банка. 

След завръщането на Тръмп обаче Световната банка все по-рядко споменаваше публично климатичните си цели. САЩ са най-големият акционер в банката и могат да налагат вето върху решенията на борда на директорите. 

Източници на "Файненшъл таймс" твърдят, че САЩ са настоявали да бъде премахнат целият климатичен план на банката, въпреки че против са били европейските акционери и държави, които получават финансиране от банката. 

Финансовият министър на САЩ настоява Световната банка и Международният валутен фонд да следват основните си задачи - развитие на икономиките и финансовата стабилност. Скот Бесънт смята, че климатичният фокус е "късоглед". 

От Световната банка успокоиха, че това не означава, че непременно ще спрат да финансират зелени проекти.