Липсата на валежи и горещините засилват водната криза в Европа

Европа е изправена пред тежка суша, причинена от липсата на валежи и поредица от горещи вълни. Очаква се кризата да се повтаря през следващите години. Намалелият воден обем в реки като Дунав вече има сериозни последици за селското стопанство, енергетиката, търговията и водоснабдяването.

Генералният координатор на екологичната фондация „Глобъл Нейчър“ Антонио Гил определи случващото се като тенденция, към която трябва да се привикне. По думите му особеното е съчетанието между сушата и много високите температури. Той предупреди, че става все по-трудно да се гарантира достатъчно вода с подходящо качество, на правилното място и в необходимия момент.

Дунав е сред основните показатели за континенталната суша. Реката е икономически и енергиен двигател за няколко държави, но ниските нива затрудняват речния транспорт и засягат атомни електроцентрали. В Австрия е отчетен най-сухият 12-месечен период от 1850 г. насам. Ниското ниво на Дунав и оскъдните подпочвени води са довели до селскостопански загуби, оценявани до един милиард евро.

В Унгария сушата е обхванала 89% от територията. Дунав е спаднал до 140 сантиметра под нормалното, което е наложило спирането на седем турбини в атомната електроцентрала. В Румъния са изключени два реактора, произвеждащи 20% от електроенергията на страната. В Словакия тежкото засушаване засяга три четвърти от територията, а нивото на Дунав е исторически ниско.

В България речният транспорт и снабдяването с питейна вода са изправени пред криза. В Полша са спрени шест енергийни блока в две електроцентрали заради сушата, в този случай вследствие на ниското ниво на Висла.

„Първичният сектор ще бъде най-засегнат“, каза Гилем и добави, че природата не познава граници, затова са нужни глобални политики. Във Франция селскостопанските загуби може да достигнат милиарди евро, според министъра на земеделието Ани Женевар.

В Италия река По е загубила средно 65% от дебита си. Тибър и предалпийските езера също са в критично състояние, а в някои региони разходите за напояване са се удвоили. Германия отчете исторически максимум от 41,8 градуса по Целзий през лятото. Дебитът на Рейн при Кьолн е спаднал до 45 сантиметра, което е парализирало превоза на стоки и е засегнало пшеницата и рапицата.

Сушата има и по-малко видими последици. Недостигът на вода в речните заливни низини означава, че ливадите вече не се наводняват по предишния график. Така полетата могат да изглеждат залесени, но биологичното разнообразие от насекоми е бедно. Гилем посочи, че първо се губи животинското биоразнообразие, а след това и растителното.

В Обединеното кралство след най-сухия юли в историята сушата засяга три четвърти от Англия и целия Уелс. Ограничения за водата са въведени за 27 милиона души, а много реки са с изключително нисък дебит.

В Испания сухото лято и горещините са влошили положението в речните басейни след дъждовното начало на годината. Водният резерв е бил 84,2% от капацитета през май, но при екстремните условия през юли, най-горещия и най-сухия месец в историята на измерванията, е спаднал до 66,2%.

В Португалия повече от 60% от територията е засегната от суша от юни насам. Водосборът на река Лима е бил на 52% при средна месечна стойност от 65%. В Швейцария валежите от април до юни са били най-ниските от 1901 г., което е довело до затваряне на летни планински курорти и е затруднило водоснабдяването за добитъка.

В Белгия дебитът на Маас е бил десет пъти под обичайния. Властите са поискали ограничения за дейности като пълнене на басейни и поливане на градини. Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина са понесли сериозни селскостопански щети и са регистрирали исторически ниски нива на валежите в някои реки. Албания е внесла електроенергия за 41,5 милиона евро само през юли.