Дъното на реката неочаквано се превърна в поле за работа на палеонтолози, археолози, историци, а в някои случаи - и на сапьори

Продължителното засушаване и рекордните горещини доведоха до исторически спад в нивото на река Дунав, който превърна коритото на втората по дължина река в Европа в истински музей на открито. Към 15 август в Русе беше отчетен антирекорд от минус 123 сантиметра под условната нула - най-ниското ниво на Дунав от 86 години насам.

Това екстремно маловодие парализира корабоплаването и дори принуди Румъния и Унгария да ограничат или спрат работата на своите атомни електроцентрали. У нас АЕЦ "Козлодуй" продължава да работи, но при специални мерки.

И докато институциите се борят с транспортната и енергийната криза, "отдръпващите се" води свалиха завеса от една огромна времева капсула, съхранявана в речното корито. Дъното на Дунав неочаквано се превърна в поле за работа на палеонтолози, археолози, историци, а в някои случаи - и на сапьори.

Само в рамките на няколко седмици реката разкри артефакти, обхващащи невероятен времеви диапазон. Изчезнали праисторически гиганти, следи от древни тракийски ритуали, забравени инженерни триумфи на Римската империя и смъртоносно наследство на Втората световна война излязоха едновременно на бял свят. Всяка от тези находки се оказа ново парче към пъзела на история ни, превръщайки реката не само географска граница, но и в своеобразна машина на времето.

Ето и какви "призраци" събуди пресъхналата река Дунав.

Праисторически останки от мамут край Русе

В края на юли критично ниското ниво край русенското село Ряхово доведе до едно от най-значимите палеонтологични открития за годината в региона. Сигналът е подаден от местен жител, който забелязал необичайни кости по оголеното речно дъно. Изпратеният на място екип от Екомузея в Русе установява, че става дума за останки от млад космат (вълнист) мамут. Извадени са множество елементи - долна челюст, бедрена кост, фрагменти от почти цял бивник, части от череп, тазови кости, ребра и елементи от крайниците.

Според експерта Красимир Киров, цитиран от БНТ, въпреки че не става дума за изцяло запазен скелет, състоянието на фосилите и концентрирането им на едно място позволява изграждането на две основни работни хипотези. Първата предполага, че преди хилядолетия мястото е било блато, в което младото животно е загинало.

Останки от мамут край РяховоСнимка: БТА

Втората, която е доста вероятна за този участък на реката, е костите да са довлечени от горното течение на Дунав или негови притоци през вековете.

Останки от мамут край РяховоСнимка: БТА

В момента ценните останки се намират в Екомузея в Русе, където се почистват и консервират, за да могат специалистите да направят окончателни експертизи.

Останки от мамут край РяховоСнимка: БТА

Субфосилна челюст от Желязната епоха

В началото на август Камен Иванов, служител в Изпълнителна агенция "Морска администрация" в Русе, се натъква на странна кост в реката точно пред сградата на учреждението. Любопитен детайл е, че при опит да идентифицират находката чрез изкуствен интелект служителите получават отговор, че това вероятно е кост от бизон или зубър. Заинтригувани от откритието, те я предават на Регионалния исторически музей.

Снимка: Фейсбук на РИМ-Русе

След обстоен преглед специалистите установяват, че находката всъщност е долна дясна челюст на кон. Експертите я класифицират като субфосил - останка, чиято възраст възлиза на около 3000 години, при която процесът на фосилизация все още не е завършил. Датировката я отнася към началото на Желязната епоха, когато земите на днешна Северна България са били обитавани от гети и траки.

Мястото на откритието носи огромна историческа тежест. Точно над съвременната Морска администрация се извисява хълмът, върху който е била изградена римската крепост Сексагинта Приста. Преди нея обаче там е функционирало тракийско светилище. Известно е, че конят е играл ключова роля в религиозните обреди на траките, като конските жертвоприношения са често срещани. Служителите от музея предполагат, че челюстта е паднала в Дунав вследствие на естествени свлачищни процеси и ерозия на хълма през изминалите хилядолетия.

Инженерният триумф на Константиновия мост

Спадналите води край днешното село Гиген, община Гулянци, позволиха на археолозите да документират останките от едно от най-грандиозните съоръжения на античността - Константиновия мост при древния град Улпия Ескус. Открито лично от император Константин I Велики на 5 юли 328 г., съоръжението е било най-дългият мост над река Дунав. Той е бил с внушителни размери - дължина от около 2,5 километра, ширина 6 метра и височина над водата от близо 10 метра.

Константиновият мост при древния град Улпия ЕскусСнимка: Регионален исторически музей - Плевен

Днес, благодарение на извънредно ниското ниво на реката и използването на дронове, екип на Регионалния исторически музей в Плевен, воден от д-р Володя Попов и археолога Павел Попов, успя да локализира и заснеме осем от базите на моста. Останките се намират на около 70 сантиметра под повърхността, разположени на разстояние 30-35 метра една от друга от българския бряг към румънски води.

Константиновият мост при древния град Улпия ЕскусСнимка: Регионален исторически музей - Плевен

Базите са изградени от масивни каменни блокове (добити от кариери между Никопол и Гулянци), мрамор от района на Враца (транспортиран със салове по река Искър), както и водоустойчив римски бетон. За разлика от Траяновия мост, който е имал предимно военна цел, Константиновият мост е изпълнявал и търговски и административни функции, разполагайки дори с митница.

Въпреки масивното си строителство, дървената му надстройка е била умишлено опожарена след около 70 години експлоатация, за да се предотврати нахлуването на варварски племена в Римската империя.

Изгубеното антично пристанище край Белене

По време на 20-ата поредна година от проучванията на античния римски кастел Димум край Белене екипът на д-р Владислав Живков забелязва под водата интригуващи структури. В канала между крепостта и остров Персин археолозите откриват продълговат градеж от камъни и множество фрагменти от антични амфори.

Проучванията на античния римски кастел Димум край БеленеСнимка: кореспондент на БТА в Плевен Елина Кюркчиева

Работната хипотеза на учените е, че това е древното пристанище на кастела Димум. Амфорите са класически транспортни съдове за вино, зехтин и риба, което подкрепя теорията, че на това място са акостирали кораби за снабдяване на крепостта. Откритата керамика датира от периода между II и VI век.

Според д-р Живков, ако бъдещите подводни разкопки потвърдят хипотезата, това ще бъде първото проучено антично пристанище по Долен Дунав. В района са забелязани камъни и на още едно място, което подсказва възможността за съществуването и на второ пристанищно съоръжение.

Проучванията в района са от особено значение. В момента археолозите разкриват масивна представителна сграда от VI век с дебелина на стените над 80 сантиметра и се надяват да достигнат до най-ранните пластове на римския лагер от I век. Обектът се финансира от Община Белене и е част от международната номинация на Дунавския лимес за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Потънали търговски кораби от миналия век

Ниското ниво на реката извади на повърхността не само античност, но и плавателни съдове от близкото минало. В Хърватия, в участъка между Вуковар и Илок край град Опатовац, изплува унгарският товарен кораб "Фултън". Според исторически вестникарски архиви от 1937 г. корабът е потънал по неизяснени причини, докато е теглил баржа с 50 вагона въглища към Нови Сад. Кметът на община Ловас Леа Видич отбелязва, че макар части от кораба да са били забелязвани и преди, той никога не е бил толкова видим.

В българския участък, в района на лимана Русе-Запад, също се показа рамката на неидентифициран плавателен съд. Засега няма точни данни кога и при какви обстоятелства е потънал. Властите и експертите обаче излязоха с категорично предупреждение към гражданите да не предприемат самоволни опити за оглед на тези обекти. Потъналите кораби крият сериозни рискове - нестабилни конструкции, остри метални елементи, дълбока тиня и подводни препятствия.

Потопеният германски флот край Прахово и Груя

Ниското ниво на реката наруши мълчанието на една от най-големите военни тайни в участъка, където се срещат границите на Румъния, Сърбия и България.

Снимка: AP/БТА

На 851-вия речен километър, в района на румънската община Груя (край село Извоареле) и съседното сръбско селище Прахово, над водата се появиха останките на десетки германски военни кораби. Те са разположени на около 4,5 километра надолу по течението от хидровъзела "Железни врата 2".

През 1944 г. отстъпващият германски флот умишлено потопява тези съдове, за да блокира плавателния канал и да затрудни придвижването на съветските войски. Днес маловодието е толкова сериозно, че някои от масивните корпуси изглеждат буквално като заседнали в пясъка насред реката, привличайки вниманието на преминаващи лодки.

Потопени кораби от Втората световна война - ПраховоСнимка: AP/БТА

Кметът на румънската община Груя, Мариан Бегеску, отбелязва, че макар реката да е спадала и в миналото, такова ниво на разкриване на потъналите съдове е безпрецедентно. Според местните жители видимите днес корпуси са само малка част от потопената армада, тъй като много други кораби продължават да лежат по-дълбоко в плавателния канал.

Потопени кораби от Втората световна война - ПраховоСнимка: AP/БТА

Смъртоносното наследство от Втората световна война

В началото на август спадналите води в центъра на Будапеща разкриха останките на двама германски войници. До телата бяха намерени почти непокътнат военен мотоциклет модел DKW NZ 350-1 (произвеждан от 1944 г.), противотанкови мини, военно отличие щит "Кубан" и брачна халка.

Най-важната част от откритието са двата идентификационни жетона - единият на войник от Вермахта, а другият на член на Waffen-SS. Арне Шрадер от Германската комисия за военните гробове обясни, цитирана от Би Би Си и "Билд", че това откритие най-накрая може да донесе отговори на семейства, които повече от 80 години чакат официална информация за своите близки. След обезвреждането на експлозивите от сапьори предстои ДНК анализ на костите, а останките ще бъдат погребани във военното гробище в Будаьорш.

Сушата оголи и невзривени арсенали. В Словакия, край село Вирт до Комарно, минувач забеляза огромна мина. Полицейски и пожарни екипи установиха, че става въпрос за 700-килограмова британска противокорабна мина, хвърлена от Кралските военновъздушни сили през 1944 г. по време на операция "Градинарство" за прекъсване на вражеските доставки.

Боеприпасът - най-големият, откриван някога в Словакия, беше преместен със специален камион с пясъчно легло и обезвреден в 5-метрова яма чрез контролирана експлозия. Подобна "криза" беше предизвикана и от пресъхващата река Рейн в Германия, където край Кьолн се наложи евакуацията на 360 души (включително старчески дом и телевизионни студиа), за да бъде обезвредена 500-килограмова американска авиобомба/Dir.bg