Всички 29 държави от НАТО запазват силната си подкрепа за Украйна. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг пред журналисти днес, часове след разпространяването на нови свидетелства от посланика на САЩ в ЕС Гордън Сандланд за обвързване на подкрепата от Вашингтон за Киев с разследване на украинските власти срещу политически съперници на президента Доналд Тръмп, предава БТА.

Няма да се произнасям по въпроси, свързани с вътрешната политика на САЩ, както и по процеси в Конгреса. Северноатлантическият съвет (посланиците на държавите от НАТО - бел. кор.) посети Киев преди седмица, допълни Столтенберг.

Той посочи, че посланиците са изразили силна подкрепа за украинските власти. По неговите думи се обмисля как помощта за Украйна да бъде увеличена.

Според разпространените свидетелства на посланик Сандланд, той казал на високопоставен украински представител, че военната помощ от САЩ няма да бъде отпусната, докато Украйна не направи "изявление срещу корупцията". Сандланд е сред свидетелите в процедурата за отстраняване на президента Тръмп от поста заради телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски.

В този разговор Тръмп и Зеленски обсъждат работата на украинската прокуратура и военната помощ от Вашингтон за Украйна. Разговорът засяга разследването срещу Хънтър Байдън - син на вероятния съперник на Тръмп в предстоящите президентски избори в САЩ Джо Байдън. Хънтър Байдън е бил в борда на директорите на украинска газова компания, разследвана за корупция.

Никоя стена не може да удържи под напора на човешкия дух. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на церемония в централата на алианса, посветена на 30-годишнината от падането на Берлинската стена.

Само за едно поколение един град, една държава, цял континент и военнополитическият ни съюз претърпяха промяна. Берлинската стена беше белег на лицето на Европа, държеше хората вътре, а идеите отвън, добави Столтенберг.

Германският посланик в НАТО Ханс-Дитер Лукас посочи, че датата 9 ноември 1989 г., когато падна стената в Берлин, е променила целия свят. По неговите думи така е започнала най-драматичната политическа промяна в следвоенна Европа.

Посланик Лукас отбеляза, че падането на стената е било неочаквано, но би било немислимо без решението на властите в Унгария да отворят границата през септември 1989 г. за източногермански бежанци. За разлика от събитията през 1953 г. в ГДР, през 1956 г. в Унгария, през 1968 г. в Чехословакия и през 1981 г. в Полша, стремежът на хората за свобода и самоопределение повече не можеше да бъде прекършен. Желанието на хората за свобода изпрати разделението на Европа и Студената война в историята, добави Лукас. /БТА