В Италия започна стачка, обявена от най-големия профсъюз в страната – Италианската обща конфедерация на труда (CGIL). Протестната акция срещу политическия курс на правителството на Матео Ренци, в която участват работници в частни и държавни предприятия, бе подкрепена и от Италианския съюз на труда (UIL).
Стачката засяга най-много областта на транспорта, включително железопътните, въздушните и морските превози. Първи започнаха да стачкуват железничарите,. Товарните превози са прекратени до края на деня. В 10 часа се очакват закъснения на полетите по летищата в страната, а общественият транспорт в градовете спира за осем часа.

Според оценките на Министерството на транспорта плаванията ще се осъществяват с многочасови закъснения. Най-многобройно участие в протестите се очаква в Рим и Торино.

Протестиращите призовават правителството да измени наскоро приетия закон за реформа на пазара на труда и да преработи промените в бюджета, одобрен наскоро от парламента. Профсъюзите изискват от властите да гарантират правото на работа и достойни доходи. Въпреки всички предприети мерки, нивото на безработица в Италия се задържа на рекордно от 70-те години на XX век равнище - 13% от трудоспособното население на страната.

Във връзка с планирания протест Министерство на транспорта на Италия заплаши държавните железници "Трениталия" (Trenitalia) санкции в случай, че възникнат съществени нарушения на движението на влаковете, поради стачката. Синдикатите приравниха този ход на правителството към шантаж и приеха това за ограничаване на правото им на свобода на изразяване на транспортните работници. В резултат на това заповедта бе отменена, а премиерът Ренци официално увери, че уважава правата на работниците.