"Искахме да ги намерим възможно най-бързо", това казват хора, участвали в спасителната и издирвателна операция за подводницата "Титан". 

Туристическата подводница изчезна през юни с 5 пътници на борда, които се бяха отправили към останките на кораба "Титаник". Часове след началото на експедицията с "Титан" беше изгубена всякаква връзка, а издирването й продължи дни наред. 

За първи път хората, които са открили останките на "ОушънГейт", споделят как се е развило търсенето – и опустошителния момент, когато осъзнават, че всяка надежда е загубена.

Било Денят на бащата и дълбоководният експерт Джеси Дорен бил навън със семейството си на музикален концерт. Той забелязал гласово съобщение от непознат номер, но не го отварил.

В рамките на няколко часа Джеси вече е увлечен в отчаяното търсене на изчезналата подводница „Титан“, което се превърна в глобална новина.

Корабът изчезна на 18 юни, докато пътуваше към останките на „Титаник“ на 3800 метра под повърхността на Атлантическия океан.

Експедицията беше на цена от 250 000 долара на човек и имаше петима пътници, включително пилота на подводницата на борда, когато тя загуби връзка с кораба-майка.

Трескавото търсене на признаци на живот продължи четири дни. Имаше надежда, че по някакво чудо корпусът на подводницата е непокътнат и хората вътре все още са живи и чакат помощ.

Но когато екипът на Джеси най-накрая направи откритие, това не беше добра новина. На около 500 метра от носа на „Титаник“ е открито поле от отломки, съдържащо части от „Титан“.

Подводницата е претърпяла "катастрофална имплозия", заключиха американските власти. И петимата души на борда са били убити моментално.

На 19 юни Джеси и екипът му от Pelagic Research Services се втурнаха към малко летище в северната част на щата Ню Йорк и отлетяха с оборудването си до Нюфаундленд в Канада, пише Вести.бг.

Обикновено транспортирани в камиони, транспортните каси, съдържащи контролната зала и ROV, вместо това бяха натоварени на два товарни самолета на ВВС на САЩ.

Стъпили вече на канадския бряг, те се отправиха към мястото за търсене на стотици мили от брега.

„Фокусът ни беше да подготвим екипажа си на място, за да извършим спасяване... Целият ни фокус беше да намерим тези момчета“, казва Джеси.

Pelagic Research Services е компания, специализирана в дълбоководни изследвания. Той управлява ROVs на хиляди метри под повърхността. Тяхното превозно средство "Одисей" 6K, което беше използвано в търсенето, е едно от малкото ROVS, които могат да достигнат дълбините, където се намират останките на „Титаник“.

„Първият въпрос на всички беше... колко време ще ви отнеме да се мобилизирате?“, казва изпълнителният директор на Pelagic Ед Касано, припомняйки си трескавото търсене. „Казахме 12 часа, надявахме се да го направим за осем. Направихме го за шест."

"Тогава въпросът беше колко бързо може да се движи корабът? Корабът обикновено се движи със скорост 10 или 11 възела, ние успяхме със 17."

Последните петима пътници на „Титан“ получиха тъмносини летателни костюми на OceanGate, водоустойчиви панталони, ботуши със стоманени пръсти и каски за тяхното съдбовно пътуване на борда на подводницата.

Казаха им да носят дебели чорапи и шапка, тъй като колкото по-дълбоко навлезе подводницата, ще стане по-студено. Те също бяха предупредени да избягват намокряне на краката си от кондензация, която ще се образува на пода на подводницата.

Пътниците бяха поканени да заредят любимите си песни на телефона си, за да ги пуснат на Bluetooth високоговорител. Кънтри музиката беше забранена от главния изпълнителен директор на OceanGate Стоктън Ръш, който беше сред участниците.

Заедно с г-н Ръш бяха Шахзада и Сюлеман Дауд, британският милиардер Хамиш Хардинг и френският пилот на подводница Пол-Анри Наржеоле.

По време на гмуркането жертвите вероятно са били в пълен мрак и само биолуминесцентни морски създания са се виждали през 53 см илюминатор на кораба. Прожекторите на подводницата бяха изключени, докато тя достигне морското дъно, за да се пести батерията.

Според експерти, доказателствата сочат, че корпусът на „Титан“ от въглеродни влакна се е срутил - и хората на борда са загинали незабавно.

„Единственото спасение е, че е било незабавно – буквално за милисекунди“, каза пред Sky News Дейвид Миърнс, спасителен експерт, който познаваше двама от петимата мъже на борда. — "Мъжете няма как да са разбрали какво се случва".

„Фокусът ни при пристигането ни беше да влезем във водата възможно най-бързо“, казва Ед Касано. Изстрелването на част от тежко оборудване в океана беше сложен процес, включващ интензивна концентрация и безотказна работа в екип.

Планът беше ROV да се закачи за подводницата на морското дъно и да я издигне до 3000 метра, където към тях ще се присъедини друг ROV, преди да се насочат към повърхността.

Отне малко повече от два часа на „Одисей“ да достигне морското дъно, близо до призрачните останки на „Титаник“. Съдбата на тези на борда и агонията на техните близки бяха най-важните в съзнанието на Ед. „Постоянно мислихме за екипажа на Титан“, казва той. „Постоянно мислихме за семействата им.

Опасностите, пред които са изправени спасителите, също са основна грижа.

„Мислехме кой е най-добрият начин за нас да извършим спасяване, знаейки, че сме ограничени във времето, знаейки, че подводницата е голям обект за възстановяване“, добавя Ед.

„До момента, в който стигнаха до останките на „Титаник“, всичко беше направено на скорост“, казва Джеси.

„Но все пак трябваше да правим нещата безопасно, защото има много хора в риск, много оборудване в риск и искахме да го направим както трябва“, казва той.

„Знаехме, че имаме един шанс за това.“

Най-накрая, след дни на търсене и световни спасителни усилия, „Одисей“ достигна морското дъно. На дъното на Атлантическия океан не беше непокътната подводница, чиито обитатели чакаха спасение, а зона от отломки на около 500 м от „Титаник“.

Спасителният екип замлъкна, тъй като откритието ги зашемети. „При влизане в полето за отломки имаше пауза“, спомня си Ед.

„Всеки е професионалист, но няма как да не бъдете повлияни... отне ни момент, за да разберем наистина и да помислим какво означава това.“

„Прекарахме четири или пет дни... очаквайки да отидем там и да направим чудо“, казва Джеси. „Очевидно нашето чувство на разочарование е нищожно в сравнение с хората, които са близки до семействата на тези, които са били изгубени."

„Никога не е било нищо друго освен търсене и спасяване“, казва Ед, докато не откриват полето с отломки. В този момент семействата на петимата мъже бяха информирани и спасителната операция започна.

Няколко дни по-късно Ед Касано се обърна към медиите, за да разкаже какво се е случило. Потискайки сълзите си, той се извини и каза, че членовете на неговия екип се борят с „много емоции“.

Изминаха почти три месеца от бедствието, но все още остават въпроси за това какво се е случило - и защо.

Разследването на катастрофата от Канадския борд по транспортна безопасност продължава. Бяха проведени предварителни интервюта с тези на борда на помощния кораб на OceanGate Polar Prince и останките на подводницата бяха инспектирани. Разследването няма да приписва вина или отговорност - наказателна или гражданска - но се провежда с надеждата нищо подобно да не се повтори.

След катастрофата с „Титан“ имаше подновени призиви за спиране на пътуванията на хора до останките на „Титаник“.

Потомците на загиналите преди век казват, че това е гробище, което трябва да бъде оставено в мира.