Избирателите в Калифорния отхвърлиха предложението за еднократен данък върху богатството на милиардерите в щата. Мярката, известна като Proposition 40, предвиждаше 5% налог за хора с нетно състояние над 1 млрд. долара. Тя предизвика остра политическа и икономическа битка, в която се противопоставиха синдикални организации и представители на технологичния бизнес.

Предложението трябваше да се прилага със задна дата към всички, които са живели в Калифорния на 1 януари 2026 г. Приходите от данъка щяха да финансират различни обществени програми, най-вече Medi-Cal - здравната програма на щата за хора с ниски доходи.

Поддръжниците на мярката твърдяха, че тя ще засегне сравнително малък брой хора, но може да осигури значителни средства за здравеопазване и образование. Според тях в Калифорния живеят малко над 200 милиардери с общо богатство от около 2 трилиона долара. Прогнозите на организаторите сочеха, че данъкът може да донесе до 100 млрд. долара за пет години. Голяма част от най-богатите са от Силициевата долина - като Лари Пейдж и Сергей Брин, създателите на Google или Марк Зукърбърг, който притежава Meta.

Противниците обаче предупредиха, че подобна мярка може да накара най-богатите жители да напуснат щата. Според тях това би ограничило инвестициите и предприемаческата активност, а в дългосрочен план може дори да намали данъчните приходи.

Кампанията срещу данъка получи сериозна финансова подкрепа от технологичния сектор. Според Асошиейтед прес противниците са събрали около десет пъти повече средства от поддръжниците. Сред големите дарители е съоснователят на Google Сергей Брин, чиито средства са били част от кампания на стойност до 379 млн. долара срещу предложението. Така милиардерите са отделили огромна сума за лобиране и медийно влияние, а това в крайна сметка е наклонило везните в тяхна полза на референдума.

Ник Картър, генерален партньор в инвестиционния фонд Castle Island Ventures, смята, че подобен данък би бил подарък за щати като Флорида и Тексас. Според него Калифорния разполага с почти монополно положение при привличането на капитал и създаването на нови компании, но рискува да го загуби заради политиката си.

"Смятам, че би било чудесно за Флорида и Тексас, ако подобни данъци бъдат приети. Честно казано, жалко е, че Калифорния има нещо като полумонопол върху създаването на капитал, а го пропилява заради изключително нефункционално местно управление", заяви Картър преди гласуването.

Той определи предложението като "дамоклев меч", надвиснал над основателите на компании. Според него проблемът не се изчерпва с конкретния данък, а включва и сигнала, който властите изпращат към предприемачите.

"Изпращате послание към предприемачите, че ги смятате за ресурс, който трябва да бъде ограбен", коментира Картър.

Той предупреди и за възможен ефект върху инвестициите в стартиращи компании. Много основатели на технологични фирми държат голяма част от личното си богатство в акции на собствените си компании. Ако бъдат задължени да платят данък върху това богатство, може да се наложи да продадат значителни дялове.

Подобни опасения изрази и Джеси Тинсли, съосновател и изпълнителен директор на Mainstreet. Той твърди, че данъкът би затруднил предприемачи, които изграждат бизнес със собствени средства и искат да запазят контрола над него.

Тинсли разказва, че е започнал първия си бизнес без външно финансиране, след като е напуснал колежа и е работил като пожарникар. По думите му компанията му е достигнала оценка от милиарди долари. Според него предложената мярка би ограничила възможността други предприемачи да повторят подобен път.

Един от основните автори на данъчната политика обаче отхвърли опасенията за загуба на контрол върху компаниите. Икономистът Еманюел Саез от Калифорнийския университет в Бъркли, който разработва предложението заедно с Габриел Зукман, посочи, че икономическата собственост и правото на глас могат да бъдат разделени.

"Данъкът върху богатството намалява икономическия ви дял, но акциите могат лесно да бъдат структурирани така, че да избегнете загуба на контрол", обясни Саез.

Той даде за пример двукласовите структури на акционерно участие, при които основателите могат да запазят по-голяма част от правата на глас, дори когато притежават по-малък дял от капитала.

Саез посочи още, че изкуственият интелект е допринесъл за рязкото нарастване на богатството в Калифорния, но значителна част от него е концентрирана в малък брой компании и личности. По негови оценки щатът получава около 3 млрд. долара годишно от данъци върху богатството на милиардерите. Това представлява приблизително 1% от общите му приходи за периода 2025-2026 г.

Въпреки популярността на идеята сред част от обществеността Proposition 40 не успя да спечели достатъчно подкрепа. Срещу нея се обединиха не само представители на технологичния бизнес, но и губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм.

Поддръжниците на данъка обаче не смятат битката за приключила. Според Асошиейтед прес те обмислят да предложат подобна мярка отново на референдум през 2028 г.