Решението на администрацията на Доналд Тръмп да одобри продажба на стелт изтребители F-35 на Саудитска Арабия представлява най-съществения завой в американската оръжейна политика към Близкия изток за последното десетилетие.

Досега Вашингтон последователно избягваше да доставя подобни високотехнологични платформи на арабски държави, опасявайки се, че това би нарушило стратегическия баланс в полза на Израел - единственият оператор на стелт изтребителя F-35 в региона. Новото решение обаче заплашва да пренареди системата на въздушно превъзходство и може да отвори възможности за промени в регионалните съюзи. Бъдещо охлаждане между САЩ и Израел не е изключено, макар Рияд и Тел Авив да се опитват да поддържат по-добри отношения.

Сделката, договорена по време на срещата между Тръмп и престолонаследника Мохамед бин Салман, е част от по-широк пакет за задълбочаване на стратегическото партньорство между двете страни. Въпреки че точният брой самолети не е официално обявен, източници сочат възможност за около две ескадрили - приблизително 24 изтребителя.

Предстоят обаче ключови преговори за детайлите на конфигурацията. Вашингтон трябва да гарантира запазването на израелското "качествено военно предимство", което вероятно ще се постигне чрез ограничаване на някои чувствителни функции, отлагане на бъдещи модернизации или софтуерни ограничения.

Израелските F-35I, силно модифицирани с местни системи и независими от американската логистична инфраструктура, вече представляват уникален вариант, което позволява САЩ да аргументират, че стандартни F-35A в Саудитска Арабия няма да нарушат стратегическия баланс.

САЩ запазват силен лост за влияние. Без дигиталната система за поддръжка на F-35, както и без постоянен поток от резервни части, F-35 на Кралските саудитски военновъздушни сили (RSAF) биха спрели да летят много бързо.

Сделката обаче ще срещне значителни политически препятствия.

В Конгреса скептицизмът към Рияд остава висок заради човешките права и убийството на журналиста Джамал Кашоги. Израелските военновъздушни сили вече изразиха притеснение, макар самото правителство да вижда потенциална възможност за обвързване на продажбата с включването на кралството в Авраамовите споразумения.

Подобно дипломатическо развитие би било историческо, след като към момента само ОАЕ, Бахрейн и Мароко имат нормализирани отношения с Израел.

Друг сериозен риск е свързан с чувствителността на F-35 към технологичен шпионаж, най-вече от Китай. Саудитска Арабия поддържа активни икономически, енергийни и военни връзки с Пекин, което поражда опасения, че критични данни могат да бъдат компрометирани. В миналото именно тези опасения доведоха до провала на планираната сделка за F-35 с ОАЕ. Ако Вашингтон поиска прекомерно строги гаранции и ограничения, Рияд може да оспори условията, което поставя сделката в деликатно равновесие.

От оперативна гледна точка новите изтребители биха донесли на Рияд качествен скок. F-35 вероятно ще замени старите Tornado IDS и ще допълни вече модерния флот от F-15SA/SR и Eurofighter Typhoon.

Така Саудитска Арабия ще придобие способност за стелт удари в дълбочина и високотехнологично разузнаване - способности, от които САЩ също ще се възползват чрез споделената информационна мрежа на F-35. С оглед намаляващия ангажимент на Вашингтон в Близкия изток, присъствието на саудитски F-35 може да компенсира част от нуждата от американски самолети в региона.

Въпреки политическите обструкции, ако сделката се реализира, тя може да отвори вратата за бъдещи продажби на F-35 към други "второстепенни" оператори - включително възобновяване на интереса от ОАЕ. Но дори при положително развитие първите самолети едва ли ще пристигнат преди края на това десетилетие.

В крайна сметка предложената продажба на F-35 е стратегически залог с потенциал да трансформира регионалната архитектура за сигурност. Тя обещава значителни ползи за американско-саудитското партньорство, но същевременно поставя трудни въпроси - САЩ трябва да гарантиран, че Израел ще запази технологично превъзходство, а Китай няма да получи достъп до информация за F-35.

Дали сделката ще премине през политическите и дипломатическите препятствия остава отворено, но самият факт, че бе поставена на масата, подчертава дълбоките промени в геополитическата логика на Вашингтон и Рияд.