Великобритания обяви мерки срещу "Газпромнефт" и "Сургутгазнефт". Петролът поскъпна с 4% до многомесечни върхове

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън обяви най-широкообхватните си санкции срещу енергийния сектор на Русия, съобщи Ройтерс. Те са насочени срещу "мрежи" от лица и фирми, които търгуват с руски петрол, в това число производители, танкери, посредници, търговци и пристанища. Засегната от санкциите е и сръбската петролна компания NIS. Президентът Александър Вучич, чиято страна почти изцяло зависи от руските енергийни източници, ще отправи молба към новата администрация на САЩ за смекчаване на санкциите.

Целта на американските мерки е да бъдат отрязани руските приходи от продажбата на петрол и природен газ, използвани за военната агресия на Москва срещу Украйна, отбелязва агенцията. 

Тези мерки са "най-значимите досега санкции срещу руския енергиен сектор, който е най-големият източник на приходи за военната машина на Кремъл", посочва пред журналисти високопоставен представител на администрацията на Байдън.

Финансовото министерство на САЩ налага санкции на руските компании "Газпромнефт" и "Сургутгазнефт", които добиват и продават петрол. Под ударите на санкциите попадат и 183 морски съда, които превозват руски петрол. Много от тях са част от т.нар. руски "сенчест флот". Това са сравнително стари танкери, които са собственост на компании, търгуващи с руски петрол и заобикаляйки санкциите срещу Русия.

Новите мерки на САЩ са насочени и срещу "мрежи" от лица и фирми, които търгуват с руски петрол, в това число производители, танкери, посредници, търговци и пристанища. Сред тях са генералният директор на "Росатом" Алексей Лихачов, президентите на "Лукойл" Вагит Алекперов и "Газпром нефт" Александър Дюков, руско-сръбската петролна компания NIS, както и спрямо двама заместник-министрите на енергетиката - Роман Маршавин и Едуард Шереметцев.

Ако санкциите бъдат приложени правилно, то те би трябвало да костват на Русия милиарди долари месечно, посочват представители на администрацията на Байдън. "Няма нито една стъпка във веригата за производство и дистрибуция, която да не е засегната и това ни дава по-голяма увереност, че укриването ще бъде още по-скъпо за Русия", каза служителят.

Мерките позволяват период на отлагане до 12 март, за да могат санкционираните субекти да приключат транзакции, свързани с енергетиката. Все пак източници в търговията с руски петрол и от индийски рафинерии казаха, че санкциите ще причинят сериозно прекъсване на износа на руски петрол към неговите основни купувачи Индия и Китай.

Сътрудници на Байдън са информирали сътрудниците на Доналд Тръмп за санкциите. Той встъпва в длъжност на 20 януари и следва да реши кога и при какви условия може да отмени всички санкциите от ерата на Байдън.

"Газпром нефт" обяви, че намира санкциите за неоправдани и нелегитимни и компанията ще продължи да работи.

Реакцията на Сърбия

Сръбският президент Александър Вучич определи санкциите като най-тежките досега. 

"Изисква се пълно излизане на руския капитал от NIS до 25 февруари. Компанията ще може да възобнови дейността си, но ние трябва да започнем незабавно с плана за преобразуване на собствеността и той трябва да бъде одобрен от Съединените щати. Ще имаме 45 дни за всички операции до 25 февруари", каза Вучич пред сръбската национална телевизия РТС. Той уточни, че срокът за преобразуване на собствеността на NIS може да бъде удължен до 10 март.

Александър Вучич в Овалния кабинет през 2020 г.

Снимка: AP/БТА

По думите му Сърбия ще отправи молба към новата администрация на САЩ по повод въвеждането на санкциите в пълния им размер и дали е възможно смекчаващи обстоятелства да предотвратят това.

Правителството на Сърбия прие решение за сформиране на Координационен орган, за да се гарантира безопасното снабдяване с нефт и газ, който се председателства от министър-председателя Милош Вучевич.

Генералният секретар на Асоциацията на петролните компании на Сърбия Томислав Мичович преди дни съобщи, че въвеждането на санкциите ще засегне сръбския пазар на петролни деривати, но че има решения за всички пречки, които могат да възникнат, и предлагането на пазара няма да бъде нарушено.

Въпреки опитите за диверсификация на източниците на доставки от началото на руската инвазия в Украйна, Сърбия все още почти изцяло зависи от руските енергийни източници и тази зависимост е един от ключовите аргументи на Белград да не налага санкции на Москва.

Сърбия, която е страна кандидат за членство в ЕС, многократно е осъждала руската инвазия в Украйна, но въпреки призивите на Запада отказва да въведе санкции срещу Москва.

Междувременно световните цени на петрола скочиха с близо 4% преди съобщението на Министерството на финансите, след като сред търговците в Азия и Европа беше разпространен документ, описващ предстоящите санкции. 

От своя страна и Великобритания обяви днес, че налага нови санкции срещу руските енергийни компании "Газпромнефт" и "Сургутгазнефт". Мерките включват замразяване на активи и "транспортни санкции", се посочва в изявление на британското външно министерство.