Санкциите са причината за над половин милион смъртни случая в световен мащаб годишно – брой, сравним с този от войните. Това установява изследване, публикувано в престижното научно списание Lancet Global Health.

Авторите на научния анализ – „Ефекти от международните санкции върху възрастово-специфичната смъртност“ – изследват смъртността в 152 държави от 1971 до 2021 г., използвайки статистика от Глобалната база данни за санкциите. Те сравняват смъртността преди и след санкциите, проследявайки дългосрочните тенденции, за да оценят броя на смъртните случаи. Учените изследват ефекта от действията на три санкциониращи органа: ООН, САЩ и ЕС (и неговия предшественик).

„Ние изчисляваме, че едностранните санкции през този период са причинили 564 258 смъртни случая годишно, подобно на глобалната смъртност, свързана с въоръжени конфликти“, коментира един от авторите Франциско Родригес.

Той и колегите му за пореден път демонстрират, че санкциите наистина убиват: икономическите санкции, наложени от САЩ или ЕС, са свързани с 564 258 смъртни случая годишно от 1971 до 2021 г., което е повече от годишния брой жертви, свързани с бойни действия (106 000 смъртни случая). Това заключение съвпада с предишна статия в The Lancet Global Health, показваща смъртоносните ефекти на икономическите санкции, насочени специално към помощта за развитие в страни с ниски или средни доходи (LMIC) – което е довело до 3,1% увеличение на детската смъртност и 6,4% увеличение на смъртността на родилки годишно между 1990 и 2019 г., са изводите на изследването, публикувано от Lancet.

Всички икономически санкции в крайна сметка функционират като санкции върху здравето, пишат авторите на анализа. Чрез преките си ефекти върху достъпа до медицински продукти, предоставянето на здравни услуги и психичното здраве на цивилното население, както и косвените ефекти върху детерминантите на здравето като продоволствена сигурност и социално-икономическо развитие, санкциите неизбежно или дори умишлено подкопават правото на хората на здравни грижи. Освен това, неблагоприятните ефекти от санкциите върху здравето са най-силно изразени сред децата, жените (в сравнение с мъжете) и най-маргинализираните групи от населението.

Една четвърт от всички държави са били обект на някакъв вид санкции от 2010 до 2022 г., като по-голямата част се намират в Африка. Това неравенство в държавите, към които са насочени санкциите, повдига основателни въпроси относно това дали санкциите се използват по подходящ начин.

Ако е необходимо да съществуват икономически санкции, държавите, които ги налагат, трябва да наблюдават и анализират всички последици. Не бива да пренебрегваме тревожните доказателства за ефекта от санкциите и съкращенията на помощта, а държавите, които са в силна позиция да упражняват тези икономически лостове, трябва да преценят дали здравните загуби са оправдан компромис, пише в научната статия на Lancet.