„Когато корупцията е основа на държавната власт, борците срещу корупцията са екстремисти“, заяви най-големият критик на Путин

Руски съд забрани политическите организации, свързани с опозиционния лидер Алексей Навални, класифицирайки ги като „екстремистки“, съобщава BBC.

Московският градски съд призна Фонда за борба с корупцията (ФБК) и Фонда за защита на правата на гражданите (ФЗПГ), както и общественото движение „Щабовете на Навални“, за екстремистки организации, с което удовлетвори административна жалба на столичната прокуратура, съобщи пресслужбата на съда късно снощи.

Решението, което влиза в сила незабавно, фактически забранява на членовете им да се кандидатират на парламентарните избори наесен.

Етикетът „екстремист“ може да има сериозни последици за поддръжниците на Алексей Навални и неговото политическо движение. Активистите могат да бъдат заплашени със затвор, ако продължат работата си, а на лица, свързани или подкрепящи публично политическата мрежа на Навални, може да бъде забранено да се кандидатират за публична длъжност.

Навални веднага реагира в социалните мрежи и обеща, че „няма да отстъпи“. Той призова привържениците си да не се предават.

„Когато корупцията е основа на държавната власт, борците срещу корупцията са екстремисти“, написа критикът на Путин.

В поста си той призова за подкрепа и призова всички да участват в „умно гласуване“ на изборите за Държавната дума през септември.

„Сега всичко ще разберем. Ще се ориентираме. Ще се променим. Ще еволюираме. Ще се приспособим. Но от своите цели и идеи няма да се откажем. Това е нашата страна и друга нямаме“, написа още Навални.

„Беше установено, че тези организации не само разпространяват информация, която подбужда омраза и вражда срещу държавни служители, но и извършват екстремистки действия“, заяви пред съда говорителят на прокуратурата Алексей Жафяров.

Според прокуратурата организациите се занимават със „създаване на условия за дестабилизация на обществено-политическата ситуация, фактическите цели на дейността им е създаването на условия за промяна на основите на конституционния строй, включително с използването на сценария за "цветна революция". Според прокуратурата "чрез тези структури се реализира дейност на територията на Руската федерация на чуждестранни и международни организации, призната за нежелателна“.

На 4 юни президентът Владимир Путин подписа закон, забраняващ да се кандидатират на избори лица, които са работили в екстремистки организации или са им помагали, например като са изпращали дарения.

Адвокатите на Алексей Навални от своя страна заявиха, че ще обжалват решението.

Руските парламентарни избори трябва да се проведат през септември, а социологическите проучвания показват, че управляващата партия губи подкрепа. Някои от привържениците на Навални планират да участват в изборите. Не случайно руските власти полагат изключителни усилия, за да попречат на опонентите си да вземат участие в тях. Само преди няколко дни видният критик на Кремъл -Дмитрий Гудков напусна страната, като той казва, че това е под натиска на властите.

Навални - най-големият критик на президента Путин - беше задържан през януари, веднага след като се завърна в Русия от Германия. Той беше лекуван в Берлин след опит да бъде отровен  миналия август, вследствие на което беше в кома и дълго се бори за живота си.

Навални обвини директно президента Путин за нападението, което едва не го уби. Кремъл отрече каквото и да било участие.

През февруари условната присъда на политическия опозиционер беше заменена с ефективна такава, лишавайки го от свобода за три години и половина. Решението е свързано с обвинения в нарушаване на условията на предсрочното му освобождаване по дело за присвояване – нещо, което Навални и неговият екип определят като измислени и политически мотивирани обвинения.

Партията на Путин „Единна Русия“, която доминира в парламента, е описана от опозиционния лидер като „партията на мошениците и крадците“, а милиони руснаци са гледали видеоклиповете му с твърдения за корупция в елитния кръг на Путин.

Очаква се Навални да бъде тема в дневния ред на разговорите между Владимир Путин и американския президент Джо Байдън на първата им среща на върха на 16 юни.

Путин, който е на власт като президент или премиер от 1999 година, наскоро заяви, че се надява срещата в Женева да подобри „изключително ниското ниво на отношения“ между двете страни, но не очаква пробиви./tribune.bg