Руска намеса във взривовете на газопроводи ще въвлече Европа в директен военен конфликт

ЕС и Свят 28.09.2022 13:54 Снимка: ДНЕС+

Руска намеса във взривовете на газопроводи ще въвлече Европа в директен военен конфликт

Руска намеса във взривовете на газопроводи ще въвлече Европа в директен военен конфликт, пишат в коментар за "Политико" Карл Матисен и Ханс фон дер Бурчард, съобщава Бгнес. Според тях енергийната криза в Европа изглежда навлиза в нова опасна фаза.

"Ако подозренията се потвърдят - или просто нараснат - че Русия стои зад експлозиите, които в понеделник предизвикаха три теча по двата газопровода "Северен поток" под Балтийско море, последиците за сигурността на континента ще бъдат мащабни. Идеята, че подводната енергийна и комуникационна инфраструктура на ЕС сега е руска мишена, ще принуди европейските военни да се подготвят за един до голяма степен неочакван нов фронт във войната в Украйна, който може да ги доведе до пряк сблъсък с руския флот", смятат авторите. Те припомнят, че Великобритания отдавна изразява опасения, че руските подводници в Атлантическия океан и други северни води може да се стремят да нанесат удар по подводни кабели, които са от ключово значение за интернет.

" Експлозиите от тази седмица правят тези опасения по-малко фантастични и съживяват спомените за разгара на Студената война, когато флотите на НАТО и СССР - и особено техните подводници - играеха на котка и мишка с високи залози в Балтийско море", припомня "Политико".

Като реакция на случващото се министърът на петрола и енергетиката на Норвегия Терие Аасланд заяви късно във вторник пред националната телевизия NRK, че "ще бъдат предприети стъпки за повишаване на готовността" около петролната и газовата инфраструктура след дискусии между правителството, военните, полицията и операторите. Изтичането на газ от "Северен поток" стана ден след като норвежките власти призоваха за бдителност след забелязването на неидентифицирани дронове в близост до петролни и газови платформи. През юли британските Кралски военноморски сили направиха необичайно изявление, че са проследили руски подводници по норвежкото крайбрежие.

Не се забави и отговора на Дания и Швеция - държавите, чиито територии са най-близо до местата на инцидента. Те провеждат разследвания на течовете от газопроводите. Датският министър-председател Мете Фредериксен нарече взривовете умишлено нападение, но не посочи извършителя. Шведският министър-председател Магдалена Андершон също заяви, че това е "вероятно умишлен акт, т.е. вероятно е акт на саботаж". Други европейски лидери изглежда вече са взели решение кой да бъде обвинен.

"Днес се сблъскахме с акт на саботаж", заяви във вторник полският министър-председател Матеуш Моравецки. Макар да не посочи изрично Русия, той намекна за това.

"Не знаем всички подробности за случилото се, но ясно виждаме, че това е акт на саботаж, свързан със следващата стъпка на ескалация на ситуацията в Украйна", смята полският премиер.

Украйна е по-малко сдържана по отношение на назоваването на имена. Михайло Подоляк, съветник на украинския президент, нарече инцидентите "терористична атака, планирана от Русия, и акт на агресия спрямо ЕС".

Роберт Хабек, германски вицеканцлер и министър на икономиката, побърза да подчертае сериозността на това какви отбранителни мерки може да се наложат.

"Разбира се, в Европа и Германия се намираме в ситуация, в която критичната инфраструктура - и енергийните доставки могат да бъдат причислени към тях като цяло - са потенциални цели. Германия е страна, която знае как да се защитава, а Европа е континент, който може да защити енергийната си инфраструктура", каза той.

Докато континентът очаква отговори, някои вече преценяват какво послание е искала да изпрати Русия, ако това се окаже акт на умишлен саботаж, посочва "Политико". Ако зад изтичането от "Северен поток" стои Русия, тогава това е умишлено, каза Симоне Талиапиетра, старши научен сътрудник в мозъчния тръст "Брюгел", специализиран в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата. Той предположи, че Русия може да спре и алтернативната линия за доставки за Полша.

"Сега Европа трябва да разбере, че енергийната инфраструктура представлява риск за сигурността. Ако нещо подобно се случи с тръбата ни към Норвегия или Алжир тази зима, ще имаме сериозни проблеми. Трябва да увеличим дейностите си по сигурността на нашата критична енергийна инфраструктура, защото неприятелски настроени участници могат да повторят подобно действие", апе Таляпиетра.

Докато дипломатите от ЕС се канят да обсъдят инцидентите в Брюксел днес, властите в Дания и Швеция се надпреварват да установят какво точно се е случило. Ключовият въпрос е защо руснаците биха саботирали собствените си тръбопроводи - жизненоважни артерии, които до неотдавна изпомпваха доходоносния износ на газ за Европа. Въпреки това, тъй като "Северен поток 2" все още не е пуснат в експлоатация, а "Северен поток 1" беше ефективно спрян от Русия по-рано през септември, действителните последици от тези инциденти за доставките на газ за Европа, както и финансовите разходи за "Газпром" и Русия, на практика са нулеви.

"Акт на саботаж би се вписал и в наръчника на Кремъл за прикрити актове на агресия, целящи да сплашат и обезпокоят, като отравянията в Солсбъри във Великобритания през 2018 г.; експлозията в чешки оръжеен склад през 2014 г. и поредицата от взривове на оръжейни складове в България, последният през юли тази година", смятат авторите на коментара. Те констатират, че Кремъл също нарече изтичането на газ в Балтийско море "обезпокоително", а говорителят му Дмитрий Песков обяви, че "в момента не може да се изключи нито една възможност".

Два от течовете са възникнали в близост до "Северен поток 1", на североизток от датския остров Борнхолм, а един теч е регистриран в близост до газопровода "Северен поток 2" край югоизточния бряг на острова, съобщи във вторник Датската морска администрация. Говорител на датското отбранително командване заяви, че два от течовете са възникнали в морска зона, която е част от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Дания.

"Националната сеизмична мрежа на Швеция е регистрирала два отделни взрива в района в понеделник - единият в 2:03 ч., а вторият в 19:04 ч.", съобщи националната телевизия SVT. Геоложката служба на Дания и Гренландия също потвърди, че е регистрирала два "труса", съответстващи на времето на съобщенията за изтичане на газ.

"Сеизмографските сигнали от двете събития "не приличат на сигнали от земетресения. Те обаче приличат на сигналите, които обикновено се регистрират от взривове", заяви организацията. Датските военни публикуваха снимки на облаци от газови мехурчета, които се носят по повърхността на морето.

Шведският министър на отбраната Петер Хултквист заяви във вторник пред националната радиостанция Sveriges Radio, че неговото правителство сега се фокусира "интензивно върху събирането на информация".

"Само фактът, че има такова изтичане, според нас е сериозен. Тъй като има различни видове сценарии, които биха могли да стоят зад изтичането на газ, ние трябва да разгледаме това внимателно и сериозно", посочи Хултквист.