Русия предупреди в сряда, че бързо ще предприеме "ответни мерки", ако САЩ и техните съюзници отхвърлят исканията за сигурност и продължат своята "агресивна" политика, засилвайки натиска върху Запада на фона на опасенията, че Москва планира да нахлуе в Украйна, съобщава АП.

Русия многократно отрича, че има такива намерения, но Съединените щати и техните съюзници от НАТО са притеснени, защото Русия е събрала около 100 000 войници близо до границата с Украйна и е започнала поредица от военни игри в региона.

В основата на противопоставянето са въпросите за бъдещето на Украйна: Русия поиска гаранции, че НАТО никога няма да приеме страната и другите бивши съветски републики като членове и че алиансът да отмени разполагането на войски в други държави от бившия съветски блок.

Говорейки пред депутатите в сряда, руският външен министър Сергей Лавров каза, че той и други висши служители ще съветват президента Владимир Путин за следващите стъпки, след като получат писмени отговори от Съединените щати на исканията.

Тези отговори се очакват тази седмица - въпреки че САЩ и техните съюзници вече дадоха яснота, че ще отхвърлят основните руски искания.

"Ако Западът продължи агресивния си курс, Москва ще предприеме необходимите ответни мерки", каза той.

Докато Русия чака отговор, Лавров посочи, че няма да чакат вечно: "Няма да позволим нашите предложения да бъдат удавени в безкрайни дискусии", каза той.

Попитан от депутатите дали Русия може да разшири военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа като част от ответните си мерки, Лавров отговори просто, че Москва има тесни връзки с тези страни и се стреми да ги задълбочи.

По-рано този месец заместникът на Лавров категорично отказа да изключи разполагането на руски военни активи в Куба и Венецуела - много по-близо до САЩ, отколкото Украйна - ако изискванията за сигурност на Москва не бъдат изпълнени.

НАТО заяви тази седмица, че засилва възпирането си в региона на Балтийско море и САЩ наредиха 8500 войници в повишена готовност за потенциално разполагане в Европа. Западните държави също изпратиха самолети с оръжие, за да помогнат на Украйна да укрепи отбраната си.

На фона на ескалиращото напрежение украинските власти се опитаха да успокояват. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза в сряда, че въпреки че концентрацията на руски войски в близост до Украйна представлява заплаха, "техният брой сега е недостатъчен за мащабна офанзива".

"Все още им липсват някои ключови военни елементи и системи, за да организират голяма, пълномащабна офанзива", каза Кулеба пред репортери.

Както и други, той отбеляза, че предизвикването на тревога може да бъде самоцел. Русия се надява да дестабилизира Украйна чрез "разпространение на паника, повишаване на натиска върху финансовата система на Украйна и стартиране на кибератаки. Президентът Путин би се радвал да види успеха на този план, така че дори да не се налага да се обръща към военна сила, за да постави Украйна в уязвима позиция", каза той.

Коментарите му са последни от украински официални лица, които се опитват да успокоят своите граждани. Говорейки късно във вторник в телевизионна реч пред нацията, президентът Володимир Зеленски каза, че Украйна е "достатъчно силна, за да държи всичко под контрол и да провали всякакви опити за дестабилизация".

Няколко кръга на дипломация с високи залози не успяха да доведат до никакви пробиви в противопоставянето, но в сряда имаше нов опит.

Президентски съветници от Русия, Украйна, Франция и Германия ще се срещнат в Париж, за да обсъдят начините за съживяване на забуксувалото мирно споразумение за Източна Украйна.

През 2014 г., след свалянето на приятелски настроен към Кремъл президент в Киев, Москва анексира украинския полуостров Крим и хвърли тежестта си зад сепаратистки бунт в източния индустриален център на страната. Сраженията между украинските сили и подкрепяните от Русия бунтовници убиха над 14 000 души, а усилията за постигане на споразумение са в застой.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Москва очаква "добър откровен" разговор на срещата в Париж.

Русия многократно обвиняваше Украйна, че планира да си върне контролираните от бунтовниците райони - нещо, което Киев отрича. В сряда Лавров отново твърди, че Западът насърчава Украйна да започне офанзива, и отхвърли разговорите на Запада за предстояща руска инвазия като "истерия".

В допълнение към военните действия, САЩ и техните съюзници заплашиха с невиждани санкции, ако Москва изпрати войските си в Украйна, но те дадоха малко подробности, заявявайки, че е най-добре Путин да гадае.

Във вторник президентът на САЩ Джо Байдън каза пред репортери, че Путин "продължава да изгражда сили по границата с Украйна" и атаката "ще бъде най-голямата инвазия след Втората световна война". Това би променило света." Той предупреди, че ще има сериозни икономически последици за Путин, включително лични санкции, в случай на инвазия.

Помолен да коментира изявлението на Байдън, Песков посочи, че руският президент и други висши служители нямат активи на Запад, но потвърди, че подобни санкции на САЩ биха били "политически разрушителни" за двустранните връзки.

Великобритания също обещава санкции, а външният министър Лиз Трус призова европейските нации да направят повече в подкрепа на Украйна. Обединеното кралство изпрати противотанкови оръжия в Украйна, но изключи изпращането на войски.

"Ще приемем законодателство, за да засилим режима на санкции и да гарантираме, че сме напълно в състояние да ударим както физически лица, така и компании и банки в Русия в случай на нахлуване", каза тя пред БиБиСи "Важното е, че всички наши съюзници правят същото".

На фона на нарастващото напрежение САЩ, Великобритания, Австралия, Германия и Канада също изтеглиха част от своите дипломати от Киев./news.bg