Според македонския медиен портал "Плюс ИНФО" продуцентът и режисьор на пропагандисткия антибългарски филм "Трето полувреме" Дарко Митревски прокоментирал реакцията на българските евродепутати до комисаря Фюле по следния начин:

"Истински будалщини. Техните реакции единствено имат за цел да отрекат вината на България за Холокоста, а в същото време са скроени за събиране на политически точки на домашен терен. Тяхната единствена цел е отричането на Холокоста, пък въртят като "дъжд около Крагуевац" и си служат с някои стереотипни измислици за да пригрият вината ... Не знам дали тези евродепутати знаят, че отричането на Холокоста е престъпление в 16 държави, членки на Европейския съюз, за което се лежи в затвора".

На въпрос дали възможна реакция на писмото от страна на еврокомисаря Фюле може да повлияе по-нататъшния ход на филма (чието заснемане приключило преди няколко дни с последна клапа в Музея на Холокоста – Скопие), режисьорът Митревски категорично заявява, че "Трето полувреме" няма да претърпи никаква промяна:

"Не ми минава дори през ума да променям нещо. Нито запетая!", категоричен е Митревски пред "Плюс ИНФО", и добавя, че той "се съмнява някой да може да си позволи да приеме насериозно тримата българи".

Митревски повтори същите обвинения и заплахи във вчерашното си пространно интервю в предаването "Хикс-нула" на телевизионния "Канал 5". Според него, европарламентаристите застанали на страната на неофашистки кръгове в България и за тяхното мнимо "отричане на Холокоста" им се полагал затвор в 16 страни от Европейския съюз. Режисьорът призова правителството на Република Македония да реагира официално против българската общественост и евродепутатите. Бяха показани кадри от филма (включително масови разстрели), които надминават най-ярките образци на антибългарската пропаганда в бивша титова Югославия.

Митревски се опита да омаловажи личната роля на премиера Груевски във финансирането на филма и присъствието при заснемането му като "проект от национален интерес", твърдейки също, че всички исторически елементи се основавали на архивни документи и свидетелства на очевидци. Според Митревски, филмопроизводство и филморазпространението в Република Македония били независими от правителството, без да стане ясно защо тогава политически неудобни творби (като например филма на македонския режисьор Миле Неделковски "Подгряване на вчерашния обяд") са практически забранени за разпространение в страната.

Режисьорът изрази гласно нескрити амбиции филмът "Трето полувреме" да спечели "Оскар", но се разкриха и някои любопитни подробности. Американският режисьор от хърватски произход и носител на "Оскар" Бранко Лустиг, първоначално обявени за продуцент на филма, е отказал участие в проекта на Митревски "поради заболяване", но по същото време продължил работата по други проукти. Между Митревски и известния сръбски актьор Сергей Трифунович се разразил шумен скандал за хонорари и работни условия, достигнал до физическа саморазправа и брутално отстраняване на Трифунович от по-нататъшно участие. Митревски заминава за Чехия, където за да продължи монтажа на филма в Студия "Барандов".

Същевременно, в прес-съобщение до медиите неправителствени организации подчертават, че сценарият на филма, претендиращ да е едновременно и романтична любовна история, и художествена документалистика, наподобява и дори надминава най-ярките образци на антибългарската пропаганда в титова Югославия. Авторите пропускат познатия на всички факт, че през Втората световна война в "стара" България народът масово се надига в защита на еврейското население, но на територията на днешна Република Македония, за съжаление, съвсем не е регистрирано такова народно движение. Широко известно е, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от ешалоните на смъртта с решителната намеса на българския патриот Димитър Чкатров от Прилеп (председател на Футболния клуб "Македония"), който по-късно бива разстрелян от титовисткия тоталитарен режим във Вардарска Македония като предател на македонския народ и великобългарски шовинист (нереабилитиран и до днес в Р. Македония).

Българският народ е известен в Европа и света като народ-спасител на своите сънародници-евреи през Втората световна война и всякакви опити да бъде демонизиран като му се припише със задна дата колективна вина за злодеяния, отдавна осъдени от историята, трябва срещнат решителното противопоставяне на международната демократична общественост, редовите български граждани, българската държава и европейските институции. По този повод, българските граждани изразяват недоумение от незаинтересоваността и досегашното мълчание по случая на българските държавни институции и призовават релевантните организации на гражданското общество (като съюза на филмовите дейци, спортните федерации, футболните клубове, организациите на българските евреи и т.н.) да изразят публично своята позиция.