Договорът за Евразийския икономически съюз /следващият етап от интеграцията на Русия, Беларус и Казахстан/ трябва да се основава на правната база на вече създадения Митнически съюз /МС/ и Единно икономическо пространство /ЕИП/, заяви руският премиер Владимир Путин. Той припомни, че ЕИП ще започне да действа между трите държави от 1 януари 2012 г.

На срещата на правителствените глави на страните от МС в Санкт Петербург руският премиер съобщи, че участниците в срещата обсъждат въпросите, свързани с кодифицирането на правната база на ЕИП и МС.

Путин каза, че именно на тази основа в бъдеще трябва да бъде подготвен договора за Евразийския икономически съюз – всеобхватен комплексен документ, включващи всички направления на сътрудничество между страните.

Той отбеляза, че договорът трябва да включва и тези сфери, "където е натрупан голям съвместен опит, например митническо-тарифното регулиране и тези, в които предвиждаме да разгърнем съвместна работа, например, миграционната и визова политика".

Путин е убеден, че всички държави от "тройката" са заинтересувани Евразийският съюз да "стане силно обединение, един от лидерите в промишленото и технологично развитие на съвременния свят".

Той потвърди, че премиерите на държавите от МС ще обсъдят днес проект на Декларация за създаване на Евразийски икономически съюз, "за да могат през декември държавните глави да я приемат".

Спирайки се на интеграционните процеси между Русия, Беларус и Казахстан, той припомни, че от 1 януари 2012 г. ще влязат в сила 17 договора, залагащи фундамента на втория етап от интеграцията – ЕИП. В тези договори са записани широк кръг от въпроси – от макроикономиката и финансовите пазари до техническото регулиране и защитата на интелектуалната собственост.

Путин подчерта, че механизмите на ЕИП се нуждаят от допълнителна "фина" настройка, а самите принципи и норми на ЕИП трябва да бъдат интегрирани в националните законодателства на трите страни.

Руският премиер подчерта, че ЕИП е по-висше ниво на интеграция, което, за разлика от МС, предвижда не само свободно движение на стоки, но и на услуги, работна сила, капитали, провеждане на съгласувана политика в редица ключови икономически области. /БГНЕС