С няколко гласа Европейският парламент практически блокира влизането в сила на споразумението за партньорство с Меркосур. Това е (пореден) провал на ЕС да подобри шансовете за просперитет и трансформация на икономиката си. Подписаното споразумение е стъпка в правилна посока, отлагането трупа пропуснати ползи и то в период, когато растежът в ядрото на еврозоната е опасно близо до нула.

Какво е Меркосур? Това е т.нар. южноамерикански общ пазар на Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Скоро към тях ще се присъедини и Боливия. Населението надхвърля 270 млн. жители, а брутният вътрешен продукт е около 3 трилиона долара. За мащаб и сравнение, икономиката на Меркосур е два пъти по-голяма от Турция и значително по-голяма от тази на Канада, Мексико, Република Корея или Австралия, например.

Към момента износът от ЕС към южноамериканските страни е скромен - между 50 и 60 милиарда евро годишно. Но точно в тази насока е целта на споразумението - да се улесни достъпът до тези пазари за европейските производители. Това дава голям потенциал за растеж, разширявайки възможностите именно на високоефективни отрасли с успешни технологии и продукти, в които Европа е вече утвърден лидер на световния пазар.

Успехът на Европа в глобалната икономическа надпревара зависи от разширяването на свободата за търговия и инвестиции с останалата част от света. ЕС има по-отворена икономика както от САЩ, така и от Китай, и изнася стоки за около 2,7 трилиона евро годишно.

Ако изключим европейските пазари, които са извън ЕС (там вече е и Обединеното кралство), където се насочва 32% от експорта, големите пазари са САЩ - 540 милиарда евро и Китай - 250 милиарда евро. Ако към тях добавим Мексико и Канада - силно интегрирани с американската икономика, както и динамичните страни на югоизточна Азия - силно интегрирани с Китай, то тези два блока към момента са пазар на близо 1,1 трилиона евро стоки от ЕС, или над 40% от общия износ.

Но това е минало, а пътят напред изглежда ще е с все повече препятствия. Тръмп стратегически орязва достъпа до американския пазар с рязко увеличаване на митата. Китайската индустрия пък, подкрепяна от субсидии и целенасочен държавен протекционизъм, "изяжда" конкурентните предимства именно на традиционните в Европа индустрии като автомобилостроене, машиностроене, химическа промишленост и други специализирани производства.

Затова и перспективата за повече свобода за търговия и инвестиции в Меркосур беше добра възможност за ЕС във време на поредица трансформиращи световната икономика промени - и то такива, които подкопават дългогодишни конкурентни предимства на исторически силните европейски производители.

Не трябва да се заблуждаваме - разкриването на повече възможности за търговия е само половината от рецептата за успех. Европейската икономика има нужда от иновации, инвестиции и преструктуриране, за да може да се възползва от разширения достъп до външни пазари. А това означава дерегулация.

Тежките, сложни и бавни правила и ограничения пречат на предприемаческата активност за изграждане на нови, модерни и конкурентноспособни фабрики. Без нови инвестиции и бързо внедряване на нови технологии Европа не може да очаква висока производителност, за да се бори с мащаба и скоростта на развитие на Китай и другите азиатски икономики, нито ще има шанс в съревнованието със САЩ в дигиталните услуги и свързаните с тях индустрии.

Накратко, Европа трябва да изостави стремежа към регулация - превантивна и на всичко - и да прегърне идеята на икономическата свобода.

*Лъчезар Богданов е главен икономист в Института за пазарна икономика. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, публичните финанси, данъчната система и пазара на труда. Автор е на редица анализи, подкрепящи реформи и инициативи за увеличаване на икономическата свобода, премахване на регулации и подобряване на инвестиционния климат.

Статията е част от бюлетина на Института за пазарна икономика и е публикувана ТУК >>