Европейският съюз и южноамериканският блок Меркосур ще започнат прилагането на дълго договаряното споразумение за свободна търговия от петък, въпреки сериозни политически спорове и опасения за ограничен икономически ефект.

Поддръжници на сделката, сред които Германия и Испания, смятат, че тя ще помогне на европейските износители да компенсират частично удара от митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, както и да намали зависимостта от Китай по отношение на стратегически суровини.

Франция и други критици обаче предупреждават, че споразумението ще доведе до увеличен внос на евтино говеждо месо и захар, което ще постави под натиск европейските фермери. Екологични организации също изразяват опасения, че то може да ускори обезлесяването на тропическите гори в Южна Америка.

Въпреки че е необходимо одобрението на Европейския парламент, институцията вече гласува през януари да оспори споразумението в съда на ЕС - процедура, която може да отнеме до две години. Въпреки това Европейска комисия реши да приложи временно договора от 1 май.

Споразумението, чието договаряне продължи 25 години, е най-голямото на ЕС по отношение на премахване на мита. Поддръжниците му се надяват, че ефектът върху износа ще стане видим още преди окончателното му ратифициране.

Икономисти обаче предупреждават, че очакваните ползи ще бъдат ограничени и няма да компенсират загубите от търговията със САЩ. Според оценки на Комисията, сделката с Меркосур може да увеличи БВП на ЕС едва с около 0.05% до 2040 г.

Паралелно с това ЕС ускорява сключването на търговски споразумения с държави като Индия, Индонезия, Австралия и Мексико в опит да диверсифицира търговските си партньори.

Въпреки това експерти подчертават, че тези пазари трудно могат да заменят САЩ. "БВП на глава от населението в САЩ е значително по-висок от този в новите партньори", коментира Карстен Бржески от ING.

Допълнително предизвикателство за европейските компании остава нарастващото присъствие на Китай в тези региони. Според анализатори, китайските фирми вече имат силни позиции в Азия, Африка и Латинска Америка, подкрепени от инвестиции и участие в енергийния преход.

В този контекст, макар новите търговски споразумения да дават известен тласък, ЕС трудно ще компенсира спада на износа към САЩ - оценяван на над 15% - без допълнително укрепване на вътрешния си пазар, който и без това формира около 60% от общия износ на съюза.