Прокуратурата в Турция: „Джумхуриет“ води асиметрична война срещу държавата и Ердоган
ЕС и Свят 24.07.2017 18:39
През целия ден още от сутринта в Истанбул вървят протестните демонстрации по повод делото срещу 17 журналисти, издатели и юристи от опозиционния всекидневник „Джумхуриет“. Според обвинителния акт вестникът е обявил асиметрична война срещу правителството и президента Реджеп Ердоган, предаде кореспондентът на БГНЕС.
Очаква се процесът да продължи 5 дни. Десет от задържаните са зад решетките вече 267 дни, журналистът и писател Ахмет Ъшък е там от 206 дни, друг негов колега – 109 дни. Стартът на делото съвпада с деня на премахването на цензурата и установяването на медийната свобода, но той едва ли ще бъде отбелязан празнично, могат да празнуват само управляващите, заяви лидерът на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу.
В съдебната зала присъстват председателите на 20 адвокатски колегии, 1 100 адвокати са внесли заявления с искане да защитават обвиняемите, което е безпрецедентно, подчерта Кемал Айтач. Юристът определи това дело като историческо и посочи, че всички внимателно ще проследят кого слушат съдиите – „съвестта си или гласовете, идващи от други места“.
Да наблюдават процеса в Турция пристигнаха множество представители на международни журналистически организации, както и от Европейския парламент. Когато подсъдимите влязоха в съдебната зала, бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от допуснатите вътре наблюдатели.
Обвинителният акт е изготвен от Бюрото за медийни престъпления при прокуратурата в Истанбул. „Публикациите във вестника престъпно нарушават правилата на медийната свобода, предоставена от закона, особено много надхвърлят установеното право на писане на новини и коментари, с незаконни средства подготвят нелегална политика и с методите на асиметричната война превръщат в мишена правителството и президента на републиката Реджеп Ердоган, което в последните години е интензивна операция“, се подчертава в документа на държавното обвинение.
Посочено е още, че издателският борд коренно е изменил философията, с която през 1924 г. с препоръката на Ататюрк е основан в.“Джумхуриет“ и през последните 3 години е поел обратен курс, особено в периода около опита за преврат от 15 юли м.г.
В обвинителния акт се твърди, че през 2013 г. вестникът е превзет от въоръжената терористична организация ФЕТО на Фетхуллах Гюлен, а когато Джан Дюндар става негов главен редактор, политиката на изданието рязко се променя, тогава започва и пропагандата в полза на Гюлен и кюрдската ПКК.
Част от подсъдимите са обвинени в членство в терористичните организации, други – в съучастие и подпомагане, без да членуват. Грози ги затвор от 11 до 43 години.
По време на протестната демонстрация пред съда депутатът от опозицията Баръш Яркадаш изнесе стряскащи данни за ситуацията в турските медии. „След въвеждането на извънредното положение са арестувани 352 журналисти, 178 са в затвора. Без работа останаха 1 404 репортери, на 800 бяха отнети паспортите и служебните карти, 173 редакции бяха закрити. Властта налага цензурата по най-различни начини, понякога чрез полицията, с бързите производства, с каналите на прокуратурата и съда, или със забраните на реклами и обяви. Журналистът, минал през разследване, хвърлен в затвора, линчуван в социалните мрежи, стига до невъзможност да пише. И когато властта отреже публикуването на реклами и обяви, цензурата се превръща в автоцензура. От една страна журналистите са под натиска на полицията и съда, от друга – стават жертви на икономическия натиск, което също подхранва автоцензурата. Цензурата задушава журналистиката, от автоцензурата загнива професията и накрая тя ще умре“, коментира депутатът. Той подчерта, че това е най-мрачният период в историята на турските медии./БГНЕС
Очаква се процесът да продължи 5 дни. Десет от задържаните са зад решетките вече 267 дни, журналистът и писател Ахмет Ъшък е там от 206 дни, друг негов колега – 109 дни. Стартът на делото съвпада с деня на премахването на цензурата и установяването на медийната свобода, но той едва ли ще бъде отбелязан празнично, могат да празнуват само управляващите, заяви лидерът на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу.
В съдебната зала присъстват председателите на 20 адвокатски колегии, 1 100 адвокати са внесли заявления с искане да защитават обвиняемите, което е безпрецедентно, подчерта Кемал Айтач. Юристът определи това дело като историческо и посочи, че всички внимателно ще проследят кого слушат съдиите – „съвестта си или гласовете, идващи от други места“.
Да наблюдават процеса в Турция пристигнаха множество представители на международни журналистически организации, както и от Европейския парламент. Когато подсъдимите влязоха в съдебната зала, бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от допуснатите вътре наблюдатели.
Обвинителният акт е изготвен от Бюрото за медийни престъпления при прокуратурата в Истанбул. „Публикациите във вестника престъпно нарушават правилата на медийната свобода, предоставена от закона, особено много надхвърлят установеното право на писане на новини и коментари, с незаконни средства подготвят нелегална политика и с методите на асиметричната война превръщат в мишена правителството и президента на републиката Реджеп Ердоган, което в последните години е интензивна операция“, се подчертава в документа на държавното обвинение.
Посочено е още, че издателският борд коренно е изменил философията, с която през 1924 г. с препоръката на Ататюрк е основан в.“Джумхуриет“ и през последните 3 години е поел обратен курс, особено в периода около опита за преврат от 15 юли м.г.
В обвинителния акт се твърди, че през 2013 г. вестникът е превзет от въоръжената терористична организация ФЕТО на Фетхуллах Гюлен, а когато Джан Дюндар става негов главен редактор, политиката на изданието рязко се променя, тогава започва и пропагандата в полза на Гюлен и кюрдската ПКК.
Част от подсъдимите са обвинени в членство в терористичните организации, други – в съучастие и подпомагане, без да членуват. Грози ги затвор от 11 до 43 години.
По време на протестната демонстрация пред съда депутатът от опозицията Баръш Яркадаш изнесе стряскащи данни за ситуацията в турските медии. „След въвеждането на извънредното положение са арестувани 352 журналисти, 178 са в затвора. Без работа останаха 1 404 репортери, на 800 бяха отнети паспортите и служебните карти, 173 редакции бяха закрити. Властта налага цензурата по най-различни начини, понякога чрез полицията, с бързите производства, с каналите на прокуратурата и съда, или със забраните на реклами и обяви. Журналистът, минал през разследване, хвърлен в затвора, линчуван в социалните мрежи, стига до невъзможност да пише. И когато властта отреже публикуването на реклами и обяви, цензурата се превръща в автоцензура. От една страна журналистите са под натиска на полицията и съда, от друга – стават жертви на икономическия натиск, което също подхранва автоцензурата. Цензурата задушава журналистиката, от автоцензурата загнива професията и накрая тя ще умре“, коментира депутатът. Той подчерта, че това е най-мрачният период в историята на турските медии./БГНЕС
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:18 Хороскоп за неделя, 17 май 2026 г.
- 20:09 Откриха обезобразено тяло на турист на Витоша, подозират нападение от животно
- 19:26 Джанет Джексън стана на 60 г.
- 19:15 Отстранената от Кьовеши Теодора Георгиева съди България в Страсбург
- 19:04 От фейсбук: Депутатът от "Прогресивна България" Слави Василев паркирал поршето си на забранено място
- 18:54 Деница Малчева е 58-та Царица Роза на Казанлък
- 18:44 Освободиха двама от обвиняемите за имотни измами
- 18:33 Папа Лъв XIV ще посети Франция на 25 септември