Полша и Литва стават все по-категорични в намерението си да блокират преговорите на ЕС за ново споразумение с Русия. Следващата среща на високо равнище между Русия и ЕС ще се проведе на 18 май в Самара и проблемите с възможността за едностранния им провал стават все по-сериозни.

На последната такава среща през ноември 2006 г. в Хелзинки основните теми бяха руското ембарго на полските месни продукти и отравянето на руския дисидент Александър Литвиненко, оставило сериозни подозрения за участие на тайните служби на Кремъл. Тези теми оставиха на заден план сключването на търговско споразумение.

Четири месеца по-късно Русия все още не е определила дата за премахване на ембаргото над Полша, а властите във Варшава не са вдигнали ветото си над новото започване на преговори. Сегашното споразумение между ЕС и Русия изтича през ноември 2007 г.

Изходът от ситуацията засега е непредвидим. Някои полски анализатори се опасяват, че поведението на страната може да се отрази негативно на имиджа й сред останалите членове на ЕС. Правителството на Варшава обаче не възнамерява да отстъпи от позициите си.

Полша иска и възможността за налагане на вето да включва вътрешните разговори за обща енергийна политика на организацията. Причина тази позиция са плановете на Германия и Русия да изградят газопровод през Балтийско море, който ще заобиколи Полша и Литва.

Литва е единствената страна в ЕС, която публично изрази подкрепата си за ветото на Полша. Властите в страната обявиха намерение също да наложат вето на преговорите заради спирането на руските доставки на петрол за рафинерията „Мазейкиу нафта”.

Русия спря доставките по петролопровода „Дружба” през юли 2006 г. Това принуди компанията „Мазейкиу” да плаща значително повече за доставки на петрол по море. Обяснението за спирането на доставките беше „технически ремонт на сегмент от петролопровода”. Според литовските власти спирането обаче е наложено, след като „Мазейкиу” беше продадена на полска, а не на руска компания. Този проблем обаче така и не беше разгледан от финландското председателство на ЕС. Германия, която е председател на организацията от 1 януари, също не отнесе въпроса на последната среща на високо равнище на 5 февруари.

Литва по принцип се въздържа от открити критики срещу руската политика. В политическия живот на страната все още имат силно присъствие бивши партийни апаратчици от комунистическата партия. Обществото обаче гледа с ненамаляващо подозрение на политиката на Кремъл спрямо страната. /Bulgarian Post