След загубата на полуфиналния мач с Италия

Берлинер Моргенпост започва с фактите – Германия няма да играе в заключителния мач на Световното футболно първенство. Но заради това няма нужда да се тъгува дълго. Поражението накрая не е чак толкова болезнено, тъй като Германия успя да постигне много. Играчите от Клинсман не само оставиха зад себе си силни нации като Бразилия, Аржентина и Холандия, те преди всичко доставиха огромна радост със своите изяви. И хората в страната се промениха, най-малкото за три седмици – станаха по-весели, по-свободни, по-самоуверени. Другите страни се дивят на Германия, която успя да превърне перфектно организирания турнир в гигантско парти. В празнуването ние наистина сме световни шампиони. Благодарности на Германия, на футболна Германия. В същия тон “Майн Ехо” определя победите на националния отбор като триумф над песимистите, мърморковците и подобните им хора в страната. Федералният треньор показа, че и със скромни средства може да се постигне нещо голямо, и че успехът е планиран и достижим, когато вярваш в него. Като е важно успехът във футбола да не се измерва само с категориите победа и продължаване нататък, а и с естетиката на играта. А по тази линия германският национален отбор е сред големите победители в турнира. Офенбах пост е на мнението, че моделът Клинсман показва най-вече едно: че когато някой има куража, свободата и преди всичко – твърдостта да се изправи срещу течението, нещата тръгват. Вестдойче Цайтунг пише, че напук на всички Клинсман е постигнал невероятното. Той успя да вдъхне самоувереност дори и на тези футболни играчи, които обикновено седят на резервната скамейка в клубовете си. На него се дължи това, че футболът по време на това първенство “Мейд ин Джърмани” е толкова свеж, симпатичен и успешен. Треньорите, които са хитри, се оттеглят след толкова бравурни постижения. Клинсман е хитър. Което, обаче, в този специален случай е за съжаление, тъй като никъде не би могъл да бъде намерен човек, който да продължи неговата работа със също толкова замах и страст.

Щутгартер Цайтунг отбелязва, че отдавна не се е случвало националният отбор да завладее до такава степен сърцата на германците. Но това, което е много по-впечатляващо, е следното: отборът на треньора Юрген Клинсман спечели широко международно признание чрез своите свежи прояви. И Абендцайтунг е на мнението, че Клинсман е придизвикал бум, от който печели и националната единайсеторка. Което трябва да накара всички видове критици да млъкнат – за да не се откаже Клинсман на половината път. Продължавам с мнението на Килер Нахрихтен – че е важно по избрания път да се върви последователно. Като независимо дали иска или не – Клинсман играе ключова роля. Тъй като неговата философия – на професионално насърчаване на старите германски силни страни чрез нови методи, въпреки цялата еуфория е все още крехко цветенце, което има нужда от интензивни грижи. Ако Клинсман сега се откаже, предстои остър спор по бъдещето на германския футбол. Но мисията е възможна: ние сме световни шампиони по сърце – и това трябва да се използува. Нордбайрише Курир изтъква, че да бъдеш добър губещ е сред най-трудните спортни дисциплини. Националите остават великолепни представители на феър-плея на една страна, която губи с достоинство.

Разбира се – сега купонът няма как просто да продължи – смята Мителбайрише Цайтунг. Но дори и това футболно първенство да е донесло малко повече оптимизъм в ежедневието, отборът на Клинсман загуби срещу Италия, цялото общество, обаче, спечели. В днешните си издания германските вестници масово изтъкват и, че Германия трябва докрая на шампионата да остане вярна на девиза на първенството - “Светът на гости при приятели”.
Прегледът на печата е изготвен от Дойче Веле