Варшава подкрепя искането на Доналд Тръмп страните от НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана, дори ако на изоставащите страни от алианса ще им отнеме десетилетие, за да постигнат целта, казва полският министър на отбраната.

Владислав Косиняк-Камиш заяви пред "Файненшъл Таймс", че страната му "може да бъде трансатлантическата връзка между това предизвикателство, поставено от президента Тръмп, и неговото изпълнение в Европа". Полша е членът на НАТО, който е най-близо до изпълнението на новата цел, като тази година е заделила 4,7 % от БВП за отбрана - най-високата стойност в ръководения от САЩ военен алианс.

Преди завръщането си в Белия дом този месец Тръмп засили натиска върху членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана, като се има предвид, че в момента само 23 от 32-те му членове изпълняват целта от 2 процента разходи, а Италия и Испания са сред страните от ЕС, които са под този праг.

Косиняк-Камиш заяви, че новата цел е "важен сигнал за събуждане" за алианса.

Постигането на целта на Тръмп "ще отнеме още едно десетилетие, но мисля, че той не трябва да бъде критикуван за поставянето на наистина амбициозната цел, защото в противен случай ще има някои държави, които ще продължат да обсъждат дали наистина са необходими повече разходи", каза той.

След като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., Полша удвои разходите си за отбрана и поръча оръжия за милиарди долари, предимно от САЩ и Южна Корея. Министърът заяви, че правителството му не е имало друг избор предвид близостта на страната до Русия: "Купихме много, но мястото ни на картата прави инвестициите и закупуването на оборудване просто необходими".

Италия, чийто министър-председател Джорджа Мелони има силна политическа близост с бъдещата администрация на Тръмп, не е постигнала целта на НАТО. Нейното правителство признава необходимостта от по-големи разходи за отбрана, но е затруднено от дълговото бреме на страната и необходимостта от ограничаване на публичните разходи. Рим призова столиците на страните от ЕС да изключат военните разходи от изчисленията на публичния дефицит, но молбата му беше отхвърлена.

Испания е на последно място по отношение на разходите за отбрана, като по данни на НАТО през 2024 г. е заделила 1,28 % от БВП. За да отблъсне критиките, правителството подчертава, че армията на страната е щедър донор на войски и средства за мисиите на НАТО.

Но уверенията на министър-председателя Педро Санчес, че до 2029 г. то ще постигне целта от 2 %, започват да изглеждат недостатъчни. Готовността на лидера на социалистите да поема по-смели ангажименти е ограничена от пацифистките наклонности на страната му, породени от нейната история, включваща военна диктатура. Дори консервативната опозиция не е склонна да подкрепи по-високи разходи.

Варшава иска да използва шестмесечното ротационно председателство на ЕС, което започна на 1 януари, за да убеди другите държави членки да похарчат 100 млрд. евро от следващия общ бюджет за отбрана. Разговорите по седемгодишния бюджет, който ще започне през 2028 г., трябва да започнат тази година. Миналата година Европейската комисия предложи програма за отбранителната индустрия на стойност 1,5 млрд. евро, която Косиняк-Камиш определи като явно недостатъчна.

"ЕС има капацитет да преразпределя пари", каза министърът и добави, че е негов "приоритет" да гарантира, че 100 млрд. евро ще бъдат заделени за отбрана през следващите години, включително чрез пренасочване на неизползвани средства от съвместния фонд за възстановяване след пандемии на стойност 800 млрд. евро, който изтича през следващата година.

Косиняк-Камиш планира да представи плановете на Полша в понеделник по време на среща във Варшава с колеги от Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство.

"Ако можем да си позволим да задлъжняваме, за да се възстановим след COVID-19, то със сигурност трябва да намерим пари, за да се предпазим от война", каза той. "Знам, че това не е мнение, което се споделя от всички, но Полша има различно мнение. Трябва да помним, че има някои големи европейски държави, чието мнение не винаги е било правилно, и че по отношение на Русия те са грешали", допълни той.

Косиняк-Камиш изключи възможността Полша да изпрати войски в Украйна за укрепване на евентуално прекратяване на огъня. Тръмп обеща да сложи край на войната с Русия, въпреки че наскоро отложи крайния срок за постигането на тази цел от 24 часа на няколко месеца след встъпването си в длъжност.

"Когато се появи мирен план, ще го обсъдим, но граничните държави не са тези, които по някакъв начин трябва да се появят с войските си в Украйна, защото смятам, че трябва да има по-голямо разпределение на тежестта и диверсификация в рамките на НАТО", каза той.

Миналата година външният министър на Естония заяви, че широка европейска коалиция, включително Обединеното кралство, трябва да се подготви да изпрати войски в Украйна, за да подкрепи всяко мирно споразумение, което Тръмп договори.

Въпреки че Полша е твърд съюзник на Украйна в защитата ѝ срещу Русия, отношенията им са обтегнати от исторически претенции, евтиния украински селскостопански износ и нарастващо разочарование от украинските граждани, които са напуснали страната им.

"Разбира се, в полското общество има умора и тя е разбираема, особено когато хората тук виждат млади украински мъже да карат най-новите коли или да отсядат в петзвездни хотели", каза той.

Друга неотдавнашна точка на търкания беше отказът на Полша да достави на Украйна оставащите й изтребители МиГ-29, от които според Варшава тя все още се нуждае за собствената си сигурност.

"От една страна, разбирам президента [Володимир] Зеленски, защото неговата роля е винаги да изисква по-голяма помощ", каза Косиняк-Камиш. "Но мисля, че той и Украйна трябва да помнят също, че когато другите изпращаха само каски, ние изпращахме танкове".