Никълъс Винокър, Politico

Предложението на Урсула фон дер Лайен Канада да стане „асоцииран член“ на ЕС задълбочава разрива между председателката на Европейската комисия и германския канцлер Фридрих Мерц. Берлин иска да запази този статут за Украйна като междинна стъпка към пълноправното ѝ членство. Фон дер Лайен обаче го предлага на държава, която не може да се присъедини към съюза — и продължава да използва формулировката въпреки германската съпротива. Зад спора стои по-голям конфликт: кой да определя посоката на ЕС — общите институции в Брюксел или националните правителства.

Спорът за това как да се наричат бъдещите отношения на ЕС с Канада задълбочава разрива между председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германския канцлер Фридрих Мерц, заявиха четирима дипломати пред POLITICO.

Берлин и Брюксел са в конфликт заради предложението на Фон дер Лайен Канада да стане „асоцииран член“ на ЕС. Напрежението се изостри, след като председателката на Комисията използва тази формулировка на среща на върха в Монреал — само часове след като по настояване на Германия тя беше премахната от съвместна декларация, одобрена от столиците на всичките 27 държави членки.

По-рано Мерц предложи „асоциирано членство“ за Украйна, докато страната се подготвя за пълноправно присъединяване към съюза. След като идеята срещна категорично отхвърляне, включително от самия Киев, представители на властите в Берлин възприемат настояването на Фон дер Лайен да използва термина за Канада като демонстративен отпор срещу инициативата на германския канцлер.

Сблъсъкът около формулировката показва нарастващите различия между Мерц и Фон дер Лайен по въпроса как трябва да се управлява съюзът.

Берлин заяви, че няма да одобри следващия дългосрочен бюджет на ЕС, за който Комисията предлага около 2 трилиона евро, ако общата сума не бъде намалена със „стотици милиарди“. Предложението на Фон дер Лайен за Европейски съвет за сигурност също не успя да получи подкрепа в Германия. Вместо това германското правителство предпочита отделен формат с Франция и Великобритания за деликатните въпроси, свързани с Украйна.

„Съществува тази институционална дилема между Брюксел и Берлин“, заяви Ян Техау, ръководител на направлението за Германия в Eurasia Group и бивш автор на речи в германското министерство на отбраната. „Фон дер Лайен възприе подход, който силно залага на по-дълбоката интеграция в ЕС, докато Мерц напълно се отдалечи от него и говори за националните държави като основна движеща сила на политиката на ЕС.“

Представител на Мерц не отговори на запитването на POLITICO за коментар.

Какво се крие зад едно название?

Нито Берлин, нито Брюксел отстъпват по въпроса за „асоциираното членство“.

Германия повтори възраженията си на среща на посланиците на държавите от ЕС в сряда, заявиха двама от дипломатите пред POLITICO. Председателката на Комисията обаче няма намерение да се отказва от определението, посочи човек, запознат с позицията ѝ. Както и останалите източници в статията, те говорят при условие за анонимност заради деликатните дипломатически отношения.

„Съсредоточаваме се върху надграждането на основите, положени миналата седмица на срещата на върха“, заяви Паула Пиньо, главен говорител на Комисията. Тя добави, че Берлин и Брюксел споделят едни и същи основни цели за отношенията между ЕС и Канада.

Германски дипломат заяви: „По същество няма разлика. И двете страни поехме ангажимент да изградим уникално партньорство, каквото нямаме с никоя друга държава извън Европейския съюз.“

Разликата е в детайлите: определението на Фон дер Лайен за „асоцииран член“, приложено към Канада, изключва възможността този статут да бъде предложен на Украйна, обясниха двама дипломати от ЕС.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 10 юни 2024 г. Снимка: Maja Hitij/Getty Images

Вместо междинна стъпка към присъединяването към ЕС, придружена с предимства като статут на наблюдател в Европейския съвет, асоциираното членство би се предоставяло на държава, която никога не би могла да бъде приета за пълноправен член — както самата Фон дер Лайен призна в речта си в Монреал.

Така употребата на термина от Фон дер Лайен осуетява замисъла на Берлин. „Германия имаше други планове за асоциираното членство — и продължава да ги има“, заяви един от дипломатите.

Според Техау Берлин и Брюксел споделят „сходни идеологически позиции по много въпроси“, включително партийна принадлежност — и Мерц, и Фон дер Лайен са членове на германския консервативен Християндемократически съюз. „Те често имат сходни възгледи, включително по идеи като тази“, каза той, имайки предвид по-близките отношения с Отава.

Въпреки това спорът за Канада се разви по „показателен начин“, посочи Техау. Докато Фон дер Лайен вижда в инициативата „голяма геополитическа придобивка за себе си и за Комисията“, Мерц „разочарова хората в Брюксел, които се надяваха, че ще възприеме подход, насочен към по-дълбока интеграция в ЕС, а това се определя изцяло от вътрешнополитическите приоритети“.

За Техау спорът за названието е израз на по-широкото противопоставяне, което пронизва основни дебати като тези за бюджета и сигурността на съюза: дали ЕС трябва да се ръководи в по-голяма степен от общите си институции, или от националните правителства.

„В много отношения този въпрос е неразрешим“, заяви Техау.