Автор: Предраг Черанич, Декан на Факултета за сигурност при Университета в Баня Лука, за "Гласове"

След като Милош (Салухадин) Жуйович нападна посолството на Израел в Белград, ранявайки служител на жандармерията, ангажиран със сигурността на сградата, в политическия и в обществения дебат се завърна една отдавна забравена тема – уахабизъмът и по-точно уахабисткото движение и опасностите, произлизащи от него. След серия от терористични нападения, осъществени от привържениците на споменатото движение, не само в Босна и Херцеговина (Босна и Херцеговина), но и в някои европейски столици, във фокуса на вниманието на службите за безопасност, за дълго време попаднаха уахабитските лидери, тяхната активност и намеренията им. В това отношение, медиите не останаха по-назад. След всеки нов терористичен акт, уахабитското движение и участниците в него, бяха поставяни на първа страница. С началото на руската Специална военна операция в Украйна, обаче, уахабитите, заедно с всичко, което те причиниха, изчезнаха както от политическото, така и от медийното пространство, погълнати от времето.

Какво е вярата и какво е неверничеството?

От изключително значение е връзката на уахабистката организация с тероризма. Какво представлява уахабизмът? Става дума за интерпретация на исляма напълно нетолерираща еволюцията на ислямската мисъл през изминалите петнадесет века. Това означава, че привържениците на уахабисткото движение не признават начина на практикуването на исляма, наложен на Балканите от османските турци, както и каквито и да било нововъведения, превърнали се в традиция, с течението на времето, в тази световна религия. Уахабистите извършват „намаза“ (молитвата) по начин, различен от наложелия се през вековете, а разните "нововъведенията", като „тюрбето“ (гробницата), „нишана“ (подаръкът, разменян между влюбени момче и момиче) и др., са напълно нежелателни. Валидно е само онова, което се е практикувало от първите три поколения мюсюлмани, т. е. ислямът в неговия чист вид, проповядван от пророка Мохамед. Родоначалникът на уахабизма е шейх Мохамед ибн Абдел Уахаб, който поставя и началото на саудитската династия Мохамед ибн Сауд. Уахабитите играят значителна роля в борбата на арабите срещу Османската империя и това е една от причините за популярността на разбиранията им в региона на Арабския полуостров. Затова и никак не е случайно обстоятелството, че в Саудитска Арабия и в Катар уахабизмът представлява официална държавна религия.

Съвсем естествено е в исляма да съществуват няколко направления, както е и в християнството, но проблемът със сигурността, който наблюдаваме при уахабизма, е неговата нетърпимост към различния подход, спрямо исляма и към религията, като цяло. Всички, които не изповядват исляма са „кяфири“ – неверници, но наред с това уахабитите демонстрират негативното си отношение и към събратята си по вяра, имащи различен поглед към нея, т. е. по друг начин да се молят на Аллаха.

Носители на новия ислям

Сблъсъците в Босна и Херцеговина и призивът на Изетбегович за помощ от „арабските братя“, доведоха до наплив на арабски доброволци в страната и до формирането на отряда „Ел Муджахид“, като част от Седма мюсюлманска бригада, която, от своя страна, беше дял от Трети корпус на т. нар. армия на Босна и Херцеговина. Друга причина, не по-малко важна, беше намерението на Съединените щати да ограничат влиянието на Иран, което нарастваше, по време на войната в Босна и Херцеговина, защото в бившата югославска република пристигнаха ирански военни инструктори, донесли със себе си голямо количество оръжия и солидна финансова помощ. Най-накрая в страната се озова и известният генерал Касим Сюлеймани, впоследствие ликвидиран от американците на 3 януари 2020 г. в Багдад.

По този начин, присъствието на „светите бойци“ беше легализирано, а по разни оценки броят им възлизаше на около 5000 души. Техните военни успехи, против Първи прокраински корпус на армията на Република Сръбска, бяха скромни. „Воините на джихада“ ще бъдат запомнени с ужасните престъпления, извършени срещу пленените сръбски войници във Возуча, близо до община Завидовичи. Никой от непосредствените извършители, все още не е подведен под отговорност, за ритуалното обезглавяване на пленниците и за разчленяването на телата им. Но това, на което Алия Изетбегович акцентираше, специално по отношение на уахабитите, не беше от военно естество. Ислямските радикалисти донесоха нов ислям и ние, твърдеше Изетбегович, трябва да се придържаме към него. Така уахабизмът получи попътен вятър.

Идването на гарибите

Проблемите между арабските заселници и изконното население в Босна и Херцеговина, започваха веднага след пристигането на новодошлите – „гарибите", както ги наричат ​​жителите на Централна Босна, където се бяха разположели уахабитите. Тяхната „Шериатската полиция“ беше критична и дори изключително строга към начина, по който се обличат мюсюлманките. От друга страна, уахабитите бяха разпознаваеми по външния си вид (брада без мустаци и панталони със скъсени крачоли). След подписването на Дейтънското мирно споразумение, част от уахабитите, в съответствие с гореспоменатия документ, напуснаха Босна и Херцеговина, отправяйки се към други бойни полета (Чечня, Дагестан, Косово и Метохия), докато другата част от радикалистите получиха право на гражданство, поради браковете им с местни момичета, оставяйки в страната и доразвивайки тезите на уахабизма в Босна и Херцеговина. Саудитска Арабия финансира изграждането на великолепни джамии, върху земя, обявена за екстериториална, т. е. за собственост на Саудитска Арабия. И всичко беше направено с помощта на държавата, както и с благосклонното отношение на Ислямската общност (ИО) в Босна и Херцеговина.

Дисциплиниране на тероризма

Като всяка идеология, уахабизмът разчита за разпространението си на проповядването, или казано с други думи, на мисионерството, но освен беседите, радикалистите използваха и интернет. Социалните мрежи, многобройните уебсайтове, facebook профилите и форумите, са идеалното средство за разпространението на уахабизма. Друг инструмент, насочен към наказването на индивидите и към дисциплинирането им, беше тероризмът. В никакъв случай не можем да кажем, че уахабитите първи използваха тероризма. Той винаги е бил метод за реализирането на политически или идеологически цели, преследвани от отделни лица или организирани групи, тъй като употребата на насилието води до толкова търсената публичност. Целите на радикалистите бяха военни и полицейски обекти, но също и цивилни лица. Следователно, никой не е станал терорист, защото това е бил неговият „житейски ангажимент“, а поради желанието му да допринесе за идеята, към която тежнее. А идеите са онази мощна сила, движеща социалните процеси и промени.

Смята се, че атентатът през септември 1997 г. в Мостар, при който беше взривена кола-бомба, е първият терористичен акт в следвоенната история на Босна и Херцеговина. Експлозията, станала факт близо до сградата на местния полицейски участък, рани 29 души, разхождащи се по протежението на улица „Сплитска“. Тогава ставаше дума за бомба, съдържаща 30 кг. тротил, както бе упоменато, поставена в автомобил. Разследването установи, че зад зловещото нападение стоят Али Хамад, Ахмед Зухаир, Салех Недал и Владо Поповски, като последните двама са били пряко свързани с „Ал Кайда“. През октомври 2008 г., бомба избухна в супермаркета на търговския център "Fis" във Витез, убивайки 28-годишния охранител Звонко Барбич, а осем души бяха ранени. Федералната полицейска служба, обяви експлозията за терористичен акт, като по-късно се оказа, че бомбата, предизвикала кървавата баня, е била поставена в пакет. През 2011 г. Сувад Джидич, който беше обвинен в направата на взривно устройство, получи девет години затвор за съпричасността му към терористичния акт.

Поредица от терористични актове

В периода от 2010 г. до 2015 г., в Босна и Херцеговина бяха извършени няколко терористични акта. Една от най-тежките атаки в страната се случи през юни 2010 г. в Бугойно (град в Босненско-хърватската федерация), когато група радикални ислямисти взривиха полицейския участък. Адската машина беше закрепена за стената на управлението, убивайки полицая Тарик Любушкич и ранявайки шест човека. Извършителите на това злодеяние бяха арестувани и осъдени на дълги години затвор, а за главен организатор на атентата беше посочен Харис Чаушевич, известен още като „Окс“. През октомври 2011 г., Сараево беше разтърсен от терористичен акт, извършен от Мевлид Яшаревич, открил огън по посолството на Съединените щати, ранявайки един полицай. Агонията пред американското представителство продължи 45 минути, а нападателят беше обезвреден от полицията, чрез изстрел в крака. Яшаревич, който беше осъден на 15 години затвор, се явяваше член на уахабитското движение, а разследването потвърди, че той е отсядал няколко пъти в известната уахабитска база в селото Горня Маоча (в пределите на Босненско-хърватската федерация), близо до гр. Бръчко.

Не всеки уахабит е терорист, но всеки терорист е уахабит

През април 2015 г. Нердин Ибрич нахлу в полицейския участък в гр. Зворник и уби Драган Джурич – служител в Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска и рани колегите му Желко Гаич и Стево Милованович. Нападателят беше убит при последвалата престрелка, а атаката беше окачествена за нападение срещу Република Сръбска, притежаващо характеристиките на терористичен акт. Разследването още показа, че няколко месеца преди атаката, Ибрич се е срещал с членове на уахабитското движение. Последната, от поредицата терористични атаки, беше извършена през ноември 2015 г. в Райловац (квартал на Сараево), когато Енес Омерагич, член на уахабитското движение, уби Армин Салкич и Неделко Радич, представители на въоръжените сили на Босна и Херцеговина. След това нападателят се самовзриви, след като силите за сигурност обградиха къщата му. Впрочем, любопитно е обстоятелството, че преди атаката Омерагич е прекарал известно време из бойните полета на Сирия.

По този начин, мисълта на Жасмин Мердан, един от авторите на книгата „Уахабизъм или салафизъм“ и основател на неправителствената организация „Запрет“ – център за превенция на тероризма, стана емблематична за диспута около уахабитското движение: „Не всеки уахабит е терорист, но всеки терорист е уахабит". Това е основният проблем с уахабитите в Босна и Херцеговина, а поредицата от терористични атаки беше тревожен сигнал за всички в държавата: полицейските структури, религиозните организации, обществените служби, образователната система, медиите. Ислямската общност в Босна и Херцеговина също взе отношение към кървавите нападения, осъждайки ги остро.

В контекста на Сирия

С течение на времето, уахабитското движение се засили до степен, че уахабитската организация се превърна в конкурент и открита заплаха за Ислямската общност в Босна и Херцеговина, а мюфтията Кавазович публично призова държавните институции да реагират на появата на 44 параджемата (джемат – най-малката по численост общност сред мюсюлманите), над които Ислямската общност не притежаваше авторитет. Основата за бързия успех на уахабитите беше, че редица по-млади хора получиха образование и защитиха докторски степени в Саудитска Арабия, Египет и други ислямски страни и те, заедно с новия тип духовни лидери, използващи съвременните технологии, предимно социални мрежи, съумяха да спечелят поддръжници много ефикасно от мюфтиите сред Ислямската общност. 

Необходимо е да се наблюдава вълната от терористични атаки, която погълна Босна и Херцеговина, в контекста на глобалните събития и по-специално войната в Сирия. Няколкото терористични атаки на европейска земя, преди всичко атентатите в Париж, срещу редакцията на сатиричния вестник „Шарли Ебдо“ и срещу залата „Батаклан“, бяха тревожен сигнал за прогресивните сили, че т. нар. "Ислямска държава", трябва да бъде пречупена. Последната беше победена благодарение на намесата на руските Въздушно-космически сили, които бяха основният съюзник на редовните военни части на Сирия, предвождани от Башар ал-Асад. За разлика от атаките срещу европейски столици, които също трябва да се разглеждат и като разузнавателни операции на западните служби за сигурност, терористичните атаки в Босна и Херцеговина, представляваха ехо от онези операции, чрез които домашните (в Босна и Херцеговина) лунатици смятаха, че подкрепят "общата кауза".

Алтруисти в параджемата

Разследванията, проведени по повод нападението срещу американското посолство, срещу полицейските участъци в Бугойно и в Зворник и срещу членове на въоръжените сили на Босна и Херцеговина, не разкриха по-дълбоките проблеми – кой финансира, подбужда и организира терористите, превърнали се явно във „вътрешен продукт“. В същото време си струва да се отбележи, че за отпътуването на млади босненски мъже към бойните полета на Сирия, огромна роля изиграха уахабитските анклави, т. е. параджематите, организирали подготовката и инструктажа, както и морална и финансова подкрепа за бойците. Според част от завърналите се фронтоваци в Сирия (някои от тях загинаха в битки срещу редовните сирийски военни сили, някои все още са в околностите на Идлиб, под командването на Нусрет Имамович), към тях, след пристигането им у дома, са били приложени меки наказания, въпреки че те се сражаваха на страната на най-известните терористични организации, каквито са „Ал-Кайда“ и "Ислямска държава".

Така, когато настъпи моментът, държавата Босна и Херцеговина да си "разчисти сметките" с уахабитското движение, нещата се разрешиха по начин, щото с подкрепата на властите, параджематите се регистрираха, като неправителствени организации. Тези организации получиха за ползване помещения от местните мюсюлмански общности, а също и финансова помощ, насочвайки дейността си към идейното укрепване, чрез лекции. Нововъзникналите структури, започнаха и да подпомагат уязвими социални групи. По този начин, уахабитите в Босна и Херцеговина станаха хуманитарни работници. Как, обаче, може да се има доверие на хора, били част от прословутия отряд "Ел Муджахид"?

Без провокации

След нападението срещу израелското посолство в Белград, уахабитите отново влязоха във фокуса на медиите в Сърбия. Започнаха дискусии за това движение и терористичната заплаха. Въпреки това, уахабитските лидери, чрез социалните мрежи, предимно Telegram, отчасти и Viber, изпратиха съобщения до своите последователи в смисъл, че не бива да се поддават на провокации, т. е. в никакъв случай да не се извършва терористичен акт в Босна и Херцеговина. Причината е ясна, посегателство върху който и да е еврейски религиозен обект, отново би привлякло вниманието на държавата към тях, което би им донесло проблеми, затруднявайки идеологическата им работа.

И така, каква е заплахата днес, когато става дума за уахабитското движение?

Това ще бъде първата група от хора, мобилизирана срещу Република Сръбска. В този дух разсъждават както и властите, така и опозицията в Сараево (става дума за мюсюлманската част от двуединната държава). Уахабитската организация ще бъде юмрукът в новия конфликт срещу сърбите в Босна и Херцеговина, при положение, че се стигне до него, разбира се.