Руският президент Владимир Путин на 16 септември наблюдава последния ден от съвместните руско-беларуски военни учения "Запад-2025". Путин, руският министър на отбраната Андрей Белоусов, заместник-министърът на отбраната Юнус-Бек Евкуров и помощникът на президента Алексей Дюмин посетиха полигона Мулино в Нижегородска област и инспектираха войските, участващи в "Запад-2025".

Това се казва в нов анализ от Института за изследване на войната (ISW).

Путин заяви, че в ученията са участвали 100 000 военнослужещи, включително военнослужещи от още шест държави. По-късно се срещна с военнослужещи от Бангладеш, Индия, Буркина Фасо, Демократична република Конго, Мали и Иран.

На 9 септември Индия обяви, че е изпратила 65 военнослужещи на полигона Мулино за участие в "Запад-2025", за да се засили военното сътрудничество и да се обмени информация за бойни тактики с Русия и Беларус. Това е второто участие на Индия в съвместните учения, след като 200 индийски военнослужещи участваха в антитерористични операции по време на съвместните руско-беларуски учения "Запад-2021" през септември 2021 г.

Путин носеше военна униформа, за да наблюдава ученията - вторият път, когато го прави на публично събитие от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г.

Вероятно целта е била да се демонстрира руско-беларуската военна сила на фона на неотдавнашната кинетична и реторична ескалация на Кремъл срещу съседни на Русия държави от НАТО, като Полша и Норвегия, и многократните руски заплахи срещу балтийските държави и Финландия.

Беларуският първи заместник-министър на отбраната и началник на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко заяви, че беларуските сили са използвали нестратегически ядрени оръжия и балистична ракетна система "Орешник" по време на ученията.

Муравейко заяви, че беларуските сили са практикували и интегрирането на дронове, мотоциклети и роботизирани платформи - често срещани системи, които руските сили използват в Украйна - по време на ученията. ISW продължава да оценява, че използват ученията "Запад", за да приложат някои тактически уроци от руския опит в Украйна.

Продължаващата кампания на Украйна за дългосрочни удари, насочени към критична руска енергийна инфраструктура се отразява и на дългосрочната способност на Русия да финансира войната си в Украйна. Украинският генерален щаб съобщи на 16 септември, че украинските сили за специални операции, заедно с неуточнени украински сили, са извършили удар с дрон срещу нефтопреработвателната фабрика "Саратов" в Саратовска област, което е довело до няколко експлозии и пожар.

Рафинерията в Саратов е специализирана в производството на бензин, дизелово гориво, нефтено гориво и други нефтопродукти; тя има производствен капацитет от 4,8 милиона тона; и снабдява руската армия. Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили извършват оценка на бойните щети.

Украйна продължава да демонстрира своята компетентност в иновациите и внедряването на дронове с все по-усъвършенствана технология за изкуствен интелект (ИИ), като същевременно поддържа достъпни цени, което значително увеличава ефективността на украинските дронове. Украинският информационен сайт United24 Media съобщи на 15 септември, че украинският производител на дронове "Вийрий" и украинската компания за отбранителни технологии "Четвъртият закон" (TFL) стартират масово производство на дронове "Вийрий-10" с изглед от първо лице.

United24 Media съобщи, че "Вийрий" е оборудвал дроновете "Вийрий-10" с модула за терминално насочване TFL-1 на TFL, усъвършенствана система за насочване с изкуствен интелект, която ще позволи на операторите на дронове да извършват по-прецизни удари и да се ориентират в среда с широко разпространена електронна война.

Ръководителят на TFL Ярослав Ажнюк заяви, че няколко украински подразделения са използвали модифицираните дронове "Вийрий-10", за да увеличат ефективността на ударите с дронове от два до четири пъти.

United24 Media отбеляза, че дроновете струват приблизително 448 долара, което ги прави само малко по-скъпи от традиционните FPV дронове, произведени в Украйна. Интегрирането на украинските дронове със системи за насочване с изкуствен интелект представлява значителен технологичен напредък, който ще позволи на украинските оператори на дронове да извършват по-точни удари и да заобикалят руските средства за електронна борба на фронтовата линия, за да поразяват цели в руския близък тил.

Беларуският президент Александър Лукашенко продължава да се дистанцира от дроновете в полското въздушно пространство в опит да прикрие факта, че Беларус е де факто съюзник във войната на Русия срещу Украйна. На 15 септември Лукашенко заяви, че Беларус не е участвала.

Лукашенко твърди, че беларуските сили са свалили дронове, насочени срещу Полша, и са изразходвали "огромни" ресурси за унищожаването им. Беларус е информирал полските власти дроновете, които не са успели да свалят. Лукашенко обвини Полша в "мръсни номера". Изявленията му вероятно са опит да се отклони вниманието от усилията на Беларус да помогне на Русия.