Във вторник в Берлин, а след това в сряда в Париж, Петер Мадяр демонстрира завръщането си в европейската игра. Но по отношение на Украйна новият унгарски премиер остава пленник на енергийната политика на Виктор Орбан, пише френското издание "Поан".

След Варшава, Виена и Берлин, Петер Мадяр беше в Париж на 3 юни. Еманюел Макрон го прие в Елисейския дворец. Човекът, който свали режима на Орбан, обикаля европейските столици с темпо, което говори много за амбицията му: да покаже, че Унгария се е променила, че Будапеща се завръща и че Европа отново може да разчита на него. Където и да отиде, той е посрещнат топло.

Фридрих Мерц, предния ден в Берлин, беше във възторг, приветствайки „исторически поврат“ и наричайки Унгария „източник на вдъхновение за континента“. А след това, в отговор на въпрос, беше произнесено ясно и недвусмислено изречението: „Унгария няма да изпрати нито войници, нито оръжия в Украйна и това остава вярно и при новото унгарско правителство“. Петер Мадяр не променя позицията си относно Украйна. Канцлерът Мерц трябва значително да е понижил възторга си.

Новият унгарски министър-председател със сигурност няма да размахва вето във всички посоки, но по отношение на Русия засега не може да си позволи дързостта на пълна независимост. По простата причина, че страната му не може за една нощ да се освободи от енергийните връзки, които неговият предшественик никога не е искал да преразгледа и които дори методично е укрепвал през годините.

Достатъчно е да се видят данните: руският газ е представлявал 78,1% от унгарския внос през 2023 г., транспортиран по тръбопровода „Турски поток“. Приблизително 70% от вноса на петрол в Унгария идва от Русия, чрез тръбопровода „Дружба“, част от който преминава през украинска територия. Виктор Орбан направи всичко възможно, за да окаже натиск върху президента Володимир Зеленски да въстанови отново инфраструктурата, която беше засегната от руските удари по-рано тази година.

Но може би най-тежкото наследство е ядрената енергия. Електроцентралата „Пакш“, построена по съветска технология, включва четири реактора ВВЕР-440, захранвани с руско ядрено гориво, които произвеждат половината от електроенергията на страната. И това не е всичко: проектът "Пакш-2", официално стартиран през февруари 2026 г., разчита на технологията VVER-1200 на "Росатом" и руско финансиране, покриващо 80% от разходите, или 12,5 милиарда евро. Ще постави ли Петер Мадяр под въпрос този втори, съвсем скорошен проект? Именно тук срещата с президента Макрон може би би могла да промени играта. Френската ядрена енергия би могла да предложи на Унгария, оплетена в мрежите на Русия, първи изход.

Виктор Орбан подписа това споразумение през 2014 г. при пълна секретност. Унгарският парламент, доминиран от неговата партия "Фидес", гласува условията на ядреното споразумение да се запазят в тайна в продължение на тридесет години. Няма съмнение, че Петер Мадяр ще иска да установи пълна прозрачност по отношение на този договор.

Защото младият лидер няма друг избор, освен да диверсифицира енергийните източници на страната си, ако иска тя да си възвърне известна степен на независимост. „Новото унгарско правителство ще направи всичко възможно, за да диверсифицира максимално енергийните си доставки, независимо дали става въпрос за газ или петрол“, заяви той във вторник в Берлин. Диверсификацията ще отнеме години, както по отношение на изграждането на инфраструктурата, така и на подписването на договорите. Що се отнася до "Пакш-2", чийто първи бетон току-що беше излят с "Росатом", ще бъде трудно да се откъснем от него без колосални разходи.

Енергийната зависимост от Русия не е идеологическо наследство, което може да бъде премахнато с реч в Берлин: тя включва бетон, тръби, реактори и ноу-хау.

„Това е от съществено значение за нашата енергийна сигурност, но също и за цените: наличието на множество източници очевидно ни позволява да договаряме по-добри цени“, продължи той. Междувременно Москва държи Будапеща за гуша, независимо от политическите убеждения на унгарското правителство или искреността на европейските му убеждения.