Близо половината от земеделците по света се отравят с пестициди всяка година, докато употребата на тези вещества в световен мащаб продължава да нараства, показва ново проучване.

Между 402 и 433 млн. случая на остро отравяне с пестициди се регистрират ежегодно сред земеделски стопани и селскостопански работници по света. Отравянето с пестициди отдавна се разглежда като сериозен проблем за общественото здраве. Въпреки международните усилия за ограничаване на употребата им, здравето на милиони хора продължава да бъде засегнато, сочи изследването, публикувано в научното списание „Фронтиърс ин Пъблик Хелт“.

При приблизително 934 млн. души, заети със земеделие в световен мащаб, изследователите изчисляват, че около 46% от тях са засегнати всяка година.

Авторите предупреждават, че независимо от продължаващите вече две десетилетия международни усилия за ограничаване на вредите от пестицидите, годишното им потребление в световен мащаб се е удвоило от 1990 г. насам и през 2023 г. е достигнало 3,8 млн. тона.

„Вече не можем да приемаме, че хората, които работят на полето и произвеждат храната ни, са изложени на вредни пестициди и се разболяват“, заяви Сюзън Хафманс от германското подразделение на Мрежата за действие срещу пестицидите (PAN), организацията, поръчала доклада.

Най-тежко засегнати са държавите в Южна Азия, следвани от Югоизточна Азия и Източна Африка. Най-високият дял на национално равнище е отчетен в Буркина Фасо, където близо 84% от земеделците се отравят с пестициди всяка година.

Европа е единственият голям регион, в който употребата на пестициди е намаляла от 1990 г. насам. Авторите отдават това на строгите регулаторни мерки, пише „Евронюз“.

Те са допринесли за запазването на много нисък брой смъртни случаи годишно - от едва 2 в Западна Европа до 60 в Източна Европа. Въпреки това сред земеделците и селскостопанските работници продължава да има значителен брой случаи на отравяне без фатален изход.

Южна Европа е най-засегнатият европейски подрегион, като делът на отравянията достига 32%, или над 1,5 млн. предполагаеми случая годишно. В Западна и Източна Европа този показател е значително по-нисък - около 6%.

Изследователите отбелязват, че данните за Източна Европа са особено ограничени, тъй като в момента се основават единствено на информация от Унгария. Това означава, че действителният мащаб на проблема в региона може да остава недостатъчно проследен.

Авторите призовават за спешни мерки на международно и национално равнище, както и в научните изследвания. Сред предложенията са създаването на по-добри системи за наблюдение, подобряване на обучението на специалистите, работещи с тези вещества, и изпълнение на целта на ООН за постепенно премахване на силно опасните пестициди до 2035 г.

Липсата на достатъчно данни обаче затруднява тези усилия и възпрепятства сравняването на оценките между отделните държави и различните модели на употреба на пестициди.

„Неподаването на информация за случаите остава широко разпространено заради ограничения достъп до здравеопазване и липсата на достатъчно клинично обучение или системи за разпознаване и регистриране на отравянията с пестициди“, заяви Шийла Уилис от британското подразделение на PAN.

Тя подчерта, че новите данни показват необходимостта земеделците да получат подкрепа за достъп до по-безопасни алтернативи, които да защитят тяхното здраве и здравето на семействата им.