Хората в Северна Македония били шокирани след блокирането на пътя към Европейския съюз от страна на България, заяви президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски, по време на интервю за предаването "Трилинг" на ТВ 24.

Президентът отбеляза, че първите сигнали за намерението на България се появили преди около три години, преди подписването на Договора за приятелство и добросъседство през 2017 година. Тогава българският посланик в Брюксел изпратил писмени искания, които изненадали всички страни-членки на ЕС, включително предложенията, че македонският език е диалект на българския и че македонците са от 1944 година, както и замяна на термина "окупация" за българското присъствие във Вардарска Македония след 1941 г. с "администрация".

Президентът Пендаровски подчерта, че тези искания нямат база в двустранния договор и смята, че те се използват за политически цели, вместо да служат на европейската интеграция на региона. Той също така посочи, че има по-малко срещи с българския президент Румен Радев в сравнение с президента на Сърбия Александър Вучич.

"Нямаше и намек, че това, което преди пет-осем десетилетия говореха българските националисти, ще се превърне в политическа позиция на България. Да представиш такова нещо в писмена форма, като формален документ от българската държава в сърцето на Европейския съюз, е анахронизъм от 19 век и беше изненада за всички, които следят процесите на евроинтеграция в Брюксел. И ако някой твърди, че за тези искания има основание в двустранния договор, или не го е чел, или говори само по политически подбуди, за да се хареса на част от електората си и да оклевети своя политически опонент", каза Пендаровски.

"За последните четири години с Вучич съм се виждал три пъти, не само двустранно, но и на международни форуми, а последния път беше на честването на 2 август в "Прохор Пчински", където той (Вучич) беше домакин. А с Радев - пет пъти през последните три-четири години, като последно на така наречената мини енергийна среща на върха в София. Желанието за среща с някого зависи от това дали има среда, в която да направите положителна стъпка в отношенията, а не просто да отидете и да се снимате. Казах и на колегата Радев, че не виждам такава среда, на първо място заради техните действия спрямо нас през последните две-три години, за да можем да се срещнем и от тази среща да изпратим положително послание и на двете общества. Двустранните отношения с България не са на много високо ниво и ситуацията е status quo", посочи Пендаровски.

Според Пендаровски, важността на срещите зависи от възможността да се направи положителна стъпка в отношенията, а не само за снимки. Състоянието на двустранните отношения с България остава непроменено.

Относно промените в конституцията, очаквани през ноември, президентът Пендаровски подчерта, че реалността може да се промени, ако те не се случат. Това обаче не представлява опасност за стабилността на държавата, но може да доведе до регрес в демократичното развитие и икономическата стагнация. Той подчерта също, че включването на българската общност в конституцията не представлява заплаха, а "легитимна политическа оценка".

"Виждам, че позицията на опозицията е доста категорична и опитът ме учи, че когато наближават избори, а изборите са след седем-десет месеца, е много трудно да промениш позиция, която ти носи партийни точки. Не е проблем, нито опасно за стабилността, перспективите и бъдещето на (Северна) Македония това, че българите ще бъдат една от 12-13-те общности, които ще бъдат записани в конституцията. Ако 3500 души, живеещи в (Северна) Македония, са проблем, тогава не знам какво друго би било реален проблем, който да ни застраши", каза Пендаровски.