Невиждана от години вълна от екзекуции, масови арести на критици на ислямската република, включително на известни кинодейци – първата година от президентството на Ебрахим Раиси бе изпълнена с репресии по всички направления, отбелязват ирански правозащитници, предава БТА.

Така бившият ултраконсервативен шеф на съдебната власт потвърждава опасенията, породени при идването му на власт през август 2021 г. като приемник на по-умерения Хасан Рохани.

Още повече, че Раиси и върховният водач аятолах Али Хаменей трябва да се справят с остра икономическа криза, дължаща се до голяма степен на западните санкции срещу иранската ядрена програма и на поредица от катастрофи, включително взело жертви срутване на сграда в южния град Абадан през май на фона на обвинения в некомпетентност и корупция, което предизвика необичайни протести.

"Сегашните репресии са тясно свързани с увеличения брой демонстрации", твърди пред АФП Али Фатхола-Неджад, иранист от Американския университет в Бейрут.

Режимът си взе поуки от общонационалния протест през декември 2017, а после и през ноември 2019 г. и макар мотивите на демонстрантите да са главно социално-икономически, "те бързо прерастват в политически и се насочват срещу цялата система", изтъква той.

"Уличните демонстрации все така застрашават стабилността на режима", уточнява Фатхола-Неджад.

Растящият брой екзекуции в Иран – това "безумие", както го нарече "Амнести интернешънъл", бие на очи: през първото полугодие те бяха двойно повече в сравнение със същия период на 2021 г., показват данни на НПО "Иран хюман райтс" (ИХР), базирана в Осло, която е регистрирала 316 обесвания през 2022 г.

А през юли режимът организира първата публична екзекуция от над две години.

Сред осъдените, екзекутирани тази година, има 10 жени, всички от които са наказани за убийство на съпруга си, посочва ИХР. Присъдите на три от тях са изпълнени в един и същи ден.

Същевременно Иран поднови ампутирането на пръсти като наказание за осъдени крадци. Използва се гилотина, специално монтирана в техеранския затвор Евин; от май през нея са минали най-малко двама души, съобщи "Амнести интернешънъл".

"Да няма демонстрации"

"Властите използват тези мащабни екзекуции, за да сплашат обществото, за да няма никакви антиправителствени демонстрации", коментира директорът на ИХР Махмуд Амири Могадам.

В социалните мрежи обаче се шири протест срещу смъртното наказание в Иран – втората страна по брой на екзекуциите след Китай, изразяван чрез хаштага "едам након" ("Не екзекутирайте").

Един от гласовете на това движение – кинорежисьорът Мохамад Расулоф, удостоен със "Златната мечка" за 2020 г. в Берлин за своя филм "Дяволът не съществува", бе арестуван през юли, тъй като през май бе подписал открито писмо с призив до силите за сигурност "да сложат оръжия" пред надигналия се гняв срещу "корупцията, кражбите, некомпетентността и репресиите".

Сподвижникът му Джафар Панахи, звезда на иранското кино в чужбина, пристигнал да разпита какво се е случило с неговия другар, бе арестуван и пратен в затвора Евин, за да излежи шестгодишна присъда от 2010 г.

Зад решетките бяха хвърляни и роднини на пострадалите от репресиите през ноември 2019 г., борещи се за освобождаването им.

Тара Сепехри Фар, изследователка на Иран, работеща за "Хюман райтс уоч", също вижда в тези скорошни арести "цинични маневри с цел да сплашат народа, за да не протестира срещу многобройните несполуки на правителството". Тя осъжда "репресивния рефлекс на властите – да арестуват критично настроени популярни личности".

Хората от бахайската общност, най-голямото немюсюлманско религиозно малцинство в Иран, също алармират за поредица от арести, започнали преди два месеца.

Междувременно двайсетина души от западни страни, мнозина от тях с двойно гражданство, което Иран не признава, все още са задържани или възпрепятствани да заминат от страната според Центъра за човешки права в Иран, базиран в Ню Йорк.

НПО обвиняват Техеран, че ги е взел за заложници, за да получи отстъпки от чуждестранни сили.

През последните месеци наистина наказанията на редица от тях бяха смекчени, някои дори бяха пуснати на свобода, но не и Джамшид Шармахд – иранско-германски дисидент, заловен според семейството му през август 2020 г. в една от страните в Залива. Обвинен в съучастие в атентат, взел 14 жертви през април 2008 г., той в момента е подсъдим в Техеран.

Процесът му се очаква да приключи в близките седмици; заплашва го смъртно наказание.