Унгария не пожела да участва днес във взимането на "лошото решение" на Европейския съвет за започване на преговори за членство на Украйна и остана настрана от това решение

50 млрд. евро ще бъдат отделени за Киев до 2027 г., 33 млрд. от тях - заеми

ЕС започва преговори за членството на Украйна и Молдова, а Грузия получи статут на страна, кандидатка за съюза. Това бе решено по време на срещата на върха на ЕС след дълъг ден на преговори днес.

“Това е победа за Украйна. Победа за цяла Европа. Победа, която мотивира, вдъхновява и укрепва”, заяви украинският президент Володимир Зеленски. Унгарският премиер Виктор Орбан, който беше против “ускоряването” на процедурата по стартиране на преговорите за Украйна в ЕС, напусна залата с лидерите, като по-късно обяви, че страната му “не иска да участва в това лошо решение”, както и че “не променяме позицията си”.

А преговорите с Босна и Херцеговина ще започнат веднага, когато страната достигне необходимата степен на съответствие с критериите за членство.

Компромисно предложение за попълването на бюджета на ЕС приеха още евролидерите на срещата. То включва 50 млрд. евро за Украйна за периода 2024 - 2027 г., като 17 млрд. са под формата на безвъзмездни средства, а останалите 33 млрд. - заеми, съобщи “Гардиан”.

“Ако Украйна падне, тези разходи, които обсъждаме в момента, ще са в пъти по-малки за това, което ще е необходимо, за да се подготви Европа да предотврати евентуална агресия. Тези средства са инвестиция в бъдещето”, заяви по-рано премиерът Николай Денков в Брюксел.

2 млрд. евро се предвиждат за миграция и управление на границите, както и за Новия пакт за миграцията и убежището.

Още 7,6 млрд. евро се очаква да бъдат отделени за “поддържането на ефективно сътрудничество в областта на миграцията с трети страни”, както и за подкрепа на Западните Балкани. В документа се посочват и 1,5 млрд. евро за Европейския фонд за отбрана, а 9,1 млрд. евро остават за неотложни приоритети.

Още с пристигането си в Брюксел Орбан пък заяви, че Украйна не е изпълнила предварителните условия, като “няма причина сега да се преговаря” за членството ѝ в ЕС. На въпрос дали той е против Украйна в ЕС, отговори: “Не. Това е въпрос на процедура”. Разширяването на ЕС е друга тема, която лидерите обсъждат.

Естонската премиерка Кая Калас посочи след разговор с Орбан, че не се чувства “оптимистично”, но подчерта, че “трябва да постигнем споразумение... все още не сме готови да се откажем”. Калас отбеляза, че Украйна е изпълнила критериите за започване на преговори за присъединяване, които могат “да отнемат години.

Унгария обаче не бе единствената страна, която поставя под въпрос ускоряването на процеса за влизането на Украйна в ЕС.

Според Австрия, Белгия, Кипър, Хърватия, Италия, Гърция, Словения и Словакия “е важно да има балансиран подход и да се прилагат едни и същи критерии към всички страни кандидатки”.

Във видеообръщение към лидерите на ЕС преди решението им украинският президент подчерта, че Киев е изпълнил всичко необходимо за членство: “Ние приехме ключовите закони. Всички вие добре знаете, че изпълнихме задълженията си. Днес ви моля за едно - не предавайте хората и вярата им в Европа. Ако никой не вярва в Европа, какво ще поддържа ЕС жив?”.