В Нидерландия се намира най-големият резерв на природен газ в Европа. В един район в Гронинген има достатъчно неизползван капацитет, за да замени голяма част от горивото, което Германия внасяше от Русия например.

Нидерландия обаче не иска и да чуе за призивите да изпомпва повече, дори когато Европа се подготвя за вероятно най-тежката си зима от Втората световна война насам.

Причината е, че сондажите са довели до серия от земетресения и служителите не желаят да рискуват да предизвикат ответна реакция от страна на жителите, пише Bloomberg.

От град Грьонинген идват доставки на газ за Европа от 1963 г. насам. Дори след половин век използване на находището, там все още има резерви от около 450 милиарда кубически метра газ за добив, на стойност около 1 трилион долара. По-важно е, че има капацитет за добив на около 50 милиарда кубични метра годишно повече, отколкото в момента, според един от двамата основни партньори, участващи в експлоатацията Shell.

Местните жители обаче твърдо смятат, че Европа трябва да търси газ другаде. Някои от живеещите в района казват, че къщите им са превърнати в руини, заради честите земетресения в района.

Министърът на минното дело на Нидерландия смята, че е опасно да се продължи производството, но че страната не може да пренебрегне страданието на други места в Европа. Липсата на газ "може да ни принуди да вземем това решение".

Според изчисления на Shell допълнителният поток, който може да бъде включен почти веднага, ще бъде повече от достатъчен, за да замени 46-те милиарда кубически метра, внесени от Германия от Русия миналата година.

Логично е и Германия да удължи живота на ядрените си централи, ако се нуждае от повече енергия, смятат някои експерти от Нидерландия. Германия е готова за подобен ход, но той би бил обрат в политиката на страната, ако бъде приложен. Правителството обяви, че две съоръжения, планирани за закриване, ще работят и след тази година, ако е необходимо.

Според еврокомисаря Тиери Бретон Нидерландия трябва да преразгледа решението си за неизползване на капацитета на Грьонинген.

Грьонинген регистрира първите леки трусове през 1986 г. Оттогава е имало стотици земетресения. Едно от тях с магнитуд 3,6 удари провинцията през 2012 г., което доведе до хиляди имуществени щети. Над 3300 сгради са били разрушени в района от 2012 г. насам, защото земетресенията са ги направили опасни за експлоатация. От 2014 г. правителството на  Нидерландия наложи все по-строги ограничения върху експлоатация на находището там и добивът спадна от 54 милиарда кубически метра през 2013 г. до очакваните 4,5 милиарда кубически метра тази година.

Властта в страната търпи множество обвинения, че правителството е безразлично към оплакванията на хората в района и тихомълком събира приходи. Секторът е донесъл обща печалба от 422 милиарда долара, от които държавата е получила 363,7 милиарда евро през последните 60 години, според вестник Het Financieele Dagblad.

Правителството вече е платило 1,65 милиарда евро компенсации, заедно с Nederlandse Aardolie Maatschappij, Shell и Exxon Mobil Corp. Това обаче е малка част от средствата, които жителите искат.

Вместо да увеличи производството на газ, Нидерландия премахна ограниченията за електроцентралите, работещи с въглища, в полза на енергийната сигурност, следвайки примера на други членки на ЕС. Страната удвои капацитета за внос на втечнен природен газ и напълнените газови хранилища, за да гарантира, че са пълни на 80% преди зимата.

На фона на натиска, много жители на Грьонинген се подготвят правителството да отмени решението си и в крайна сметка да увеличи производството./money.bg