Спечелилият президентските избори в Чили миналата година кандидат на левицата Габриел Борич днес положи клетва като президент, предадоха световните агенции. Така де факто в страната настъпи най-рязката политическа промяна от времето на нейното завръщането към демокрацията преди три десетилетия след кървавата диктатурата на генерал Аугусто Пиночет, отбелязва Ройтерс.

Церемонията по полагането на клетвата се състоя в сградата на Конгреса в пристанищния град Валпараисо. Борич, който е на 36 години и който е бивш лидер на протести и депутат, поема президентския пост от милиардера Себастиан Пинера. Така той стана и най-младият избран лидер на страната, предаде БТА.

По време на церемонията по полагане на клетвата Борич носеше риза и сако, но не и вратовръзка, което е необичайно за президентите в Чили, отбеляза Ройтерс.

Избирането на Борич на президентския пост породи надежда сред прогресивно настроените среди в Чили - страна, която дълго време беше консервативен бастион на свободните пазари и фискалната предпазливост в нестабилната Южна Америка. Но възходът на Борич също така породи и опасения, че десетилетията на икономическа стабилност може да бъдат заличени.

Борич, който е лидер на широка лява коалиция, включваща чилийската Комунистическата партия, обеща да преразгледа пазарно ориентираната икономика в търсене на средство за борба с неравенствата, които предизвикаха бурни протести през 2019 г., въпреки че през последните месеци той смекчи пламенната си реторика.

Чили освен това е в процес на преработване на конституцията, датираща от времето на Пиночет, която беше в основата на икономическия растеж, но за която се твърди, че подхранва неравенствата.

Пиночет, чиято сянка все още тегне над страната, свали от власт социалистическия президент Салвадор Алиенде, който се самоуби през 1973 г. по време на военен преврат. Борич често е възхвалявал наследството на Алиенде.

Новият президент е изправен пред редица предизвикателства, от забавянето на икономическия растеж, през високата инфлация, до разделения парламент. Всичко това ще бъде тест за неговите способности за постигане на компромиси с цел прокарване на реформи в здравеопазването и пенсионната система, както и на затягане на разпоредбите в сферата на опазване на околната среда, посочва Ройтерс./БТА