"Ако предупрежденията на български учени - че връщането на 53 културни ценности на Гърция нарушава Договора "Моллов-Кафандарис" от 1927 г. - са основателни, то София отново е изправена пред неудобна дилема: дали международните споразумения са задължителни, дългосрочни ангажименти за страната, или са просто документи, които могат да бъдат заобиколени при промяна на политическите обстоятелства?" - пише коментаторът Сашо Таневски на страниците на скопското издание "Нова Македония".

За Скопие това не е просто въпрос, засягащ българо-гръцките отношения, нито пък дебат за музейните експонати и историческите артефакти, наскоро разменени между двете страни. Напротив, това служи като повод страната да се замисли върху собствения си опит с България и да постави под въпрос надеждността на международните ангажименти, когато изпълнението им зависи от политическата воля на София.

По-конкретно, според българския вестник "24 часа", група учени и общественици в България предупреждават, че с връщането на предметите на Гърция на 3 октомври 2026 г. българските институции едностранно са се разпоредили с културни ценности, попадащи в обхвата на междудържавни споразумения за имуществени и финансови въпроси след Първата световна война. Те твърдят, че това действие нарушава клаузи на ратифициран международен договор. Дали тези твърдения са правно обосновани, предстои да се установи въз основа на самото споразумение и съответната документация; въпреки това, самият факт, че въпросът е повдигнат, има по-широко политическо значение.

Бледското споразумение и забравените репарации

РСМ има исторически основания да бъде особено чувствителна по отношение на спазването на международни споразумения от страна на България. След Втората световна война въпросът за отговорността за военните щети беше част от по-широкото уреждане на отношенията между Югославия и България. Бледското споразумение от 1947 г. - сключено в контекста на тогавашното сближаване между двете държави - включва разпоредби за изплащане на български репарации на Югославия за щети, причинени от войната.

За Скопие този въпрос има особена историческа тежест. По време на Втората световна война българската държава участва в окупационното управление на по-голямата част от територията на днешна Македония като съюзник на силите от Оста. Следователно въпросът за военните щети не е просто финансов въпрос, произтичащ от следвоенни споразумения, а и част от по-широк исторически дебат относно отговорността за окупацията и нейните последици. Последващото изоставяне на политическия курс, установен в Блед, и неизпълнението на предвидените репарационни задължения - на фона на коренно променените отношения между Белград и София - съставляват съществена част от тази история. Във всеки случай историческите факти са достатъчно сериозни и не се нуждаят от опростяване.

От Блед до европейската блокада

Поведението на България в настоящия период не се различава. В Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. България и РСМ се ангажираха да изграждат добросъседски отношения, да си сътрудничат и да се подкрепят взаимно в процеса на европейска интеграция.

Вместо обаче да послужи като основа за преодоляване на различията и улесняване на европейския път на Скопие, спорът със София се превърна в сериозна пречка пред започването на преговорите за присъединяване. След приемането на преговорната рамка през 2022 г. конституционните промени се превърнаха в условие за напредъка на процеса - в контекста на компромиса, постигнат с европейско посредничество.

София безспорно има право да отстоява позициите си и да изисква изпълнението на договорените условия, приети от тогавашното правителство на РСМ; правото да се изисква изпълнението на едно задължение обаче не означава, че другите задължения по договора за добросъседство могат да бъдат оставени на заден план. Ако европейската интеграция е обща цел, подкрепата не може да се свежда единствено до декларации, докато на практика се поддържа състояние на блокада.

Именно поради това спорът относно културните артефакти в България може да се разглежда и като по-широк урок за Скопие. Ако българските учени с право настояват държавата да спазва споразуменията с Гърция, то същият стандарт трябва да важи и за отношенията с югозападната ни съседка. Международните задължения не са меню, от което правителството може да избира само онова, което му е удобно, оставяйки другите въпроси за по-късен етап.

Кой гарантира, че утре няма да има нова блокада?

Някои от местните анализатори и бивши дипломати, с които "Нова Македония" разговаря по темата, продължават да смятат, че официална София никога няма да отстъпи от това, което по същество ѝ беше поднесено на тепсия.

"Македония прие европейските условия като част от компромиса от 2022 г., но дилемата остава: дали изпълнението на настоящите искания наистина ще премахне възможността за бъдещи блокади? Кой може да гарантира, че утре няма да възникне нов въпрос, ново тълкуване на споразумението или ново условие, които отново да спрат процеса? Отговорът не може просто да бъде, че трябва да гласуваме безгранично доверие на добрата воля на съседа си. Доверието между държавите се гради чрез последователно изпълнение на задълженията, уважение към споразуменията и липса на едностранни тълкувания, които подкопават тяхната същност. Ако България настоява споразуменията относно културното ѝ наследство да се спазват, тя трябва да покаже, че същото правило важи и за европейското бъдеще на Македония. В противен случай всяко ново задължение ще се възприема като потенциален капан, а всеки постигнат компромис - като временно решение, което може да бъде обезсилено от следващото политическо решение в София", коментират събеседниците на изданието.

Според тях европейската интеграция не може да се гради върху предположението, че едната страна трябва постоянно да прави отстъпки, докато другата винаги си запазва правото да реши дали да спазва договореното, или не.

"Ако България желае да се представи като последователен защитник на международното право, то тази последователност трябва да личи и в отношенията ѝ с Македония. В крайна сметка най-важен е не просто текстът на споразумението, а дали държавите са готови да го спазват дори когато това не носи непосредствена политическа полза. Именно на този тест София тепърва трябва да докаже готовността си да постави европейското бъдеще на региона над собствените си краткосрочни политически сметки", заключават интервюираните от "Нова Македония" експерти.