Компаниите от еврозоната виждат риск от нов скок на инфлацията, подобен на този след пандемията от COVID-19, ако войната в Иран продължи с месеци и наруши доставките на гориво, водород и хелий. Това показва проучване на Европейската централна банка, съобщава "Ройтерс", цитирана от „Факти“. 

Миналата седмица Европейската централна банка остави лихвените проценти без промяна, но обсъди повишаването им за борба с нарастващата инфлация и сигнализира, че може да започне да увеличава разходите по заеми през юни.

Тримесечното проучване на ЕЦБ сред големите компании установи, че тези, които работят в секторите на въздушния транспорт, логистиката, химическата промишленост, пластмасите и опаковъчната промишленост, вече са повишили цените си - често с двуцифрени проценти, или са обявили повишения, отразявайки скока в цените на петрола от началото на конфликта.

По-широко прехвърляне към други цени, което е по-подходящо за политиката на ЕЦБ, обаче вероятно ще бъде по-постепенно, отколкото по време на руската инвазия в Украйна през 2022 г., тъй като големите компании са се защитили от колебания в цените на енергията.
"Това хеджиране би трябвало да ограничи донякъде въздействието в краткосрочен план, тъй като прехвърлянето на по-високите цени на енергията за тези фирми беше не толкова директно и идва главно или само чрез по-малки, нехеджирани доставчици, търсещи по-високи цени на входящите ресурси", поясни ЕЦБ.

Ако войната и свързаните с нея прекъсвания в Ормузкия проток не бъдат разрешени скоро обаче, компаниите виждат риск от нов скок на инфлацията, подобен на този, наблюдаван през 2022-23 г., заяви ЕЦБ.

"Конфликт, продължаващ месеци, а не седмици - с все още блокиран Ормузки проток и/или по-нататъшни атаки срещу нефтената и газова инфраструктура - би довел до глобален недостиг не само на гориво, но и на много продукти, изискващи нефтени деривати за тяхното производство", уточни ЕЦБ, посочвайки водорода и хелия.

Като смекчаващи фактори в сравнение с периода след пандемията, банката посочи слабото глобално търсене, особено от Китай, липсата на очакван бум в услугите и по-ниското ниво на икономически стимули от фискалните разходи.