Около 400 милиона души в 45 града в Китай са под пълен и частичен локдаун. Това е строгата политика на Китай за "нулев Covid". Тази част от гражданите представлява 40% или 7,2 трилиона долара от годишния брутен вътрешен продукт на втората по големина икономика в света, според данни на Nomura Holdings.

Според анализатори глобалните икономически последици от тези продължителни локдауни могат да бъдат пагубни. "Световните пазари може би още подценяват въздействието на локдауните, защото в момента фокусът е върху руско-украинския конфликт и повишаването на лихвите на Федералния резерв на САЩ",коментира икономистът Лу Тинг, цитиран от CNN.

Според него най-притеснителен е локдаунът в Шанхай. Това е град с население от 25 милиона души и един от най-големите производствени и експортни центрове в страната. Карантината там доведе до недостиг на хранителни продукти и липса на персонал за много бизнеси.

Пристанището в Шанхай обслужва над 20% от корабния трафик през 2021 г. в териториалните води, но сега то е в застой, а хранителните продукти в транспортни контейнери гният. Корабите чакат да бъдат разтоварени средно осем дни, което е твърде много за някои доставки.

Карго превозвачите също са отменили всички полети в и извън града, а повече от 90% от камионите за внос и износ в момента са извън строя.

На Шанхай се дължи 6% от китайския износ, според правителствени данни за 2021 г., а затварянето на фабрики в и около града разтърсва веригите за доставки.

Доставчиците на Sony и Apple в Шанхай и около града също не работят. Най-големият производител на преносими компютри в света и производител на MacBook - Quanta спря изцяло производството. В затворения завод е около 20% от производствения капацитет на Quanta за преносими компютри, а компанията по-рано изчисли, че ще достави 72 милиона бройки тази година. Tesla затвори завода в Шанхай, който произвеждаше около 2000 електрически автомобила на ден.

Tesla се надява, че ще им бъде позволено да отворят отново до понеделник. Автомобилният производител е загубил над 50 000 бройки продукция досега, според документи, цитирани oт Reuters.

"Въздействието върху Китай е голямо, но и въздействието върху глобалната икономика е значително. Очаква ни още по-голяма нестабилност и икономически и социални сътресения през следващите шест месеца", коментира Майкъл Харисън, който е ръководител на Eurasia Group за Китай и Североизточна Азия.

Продължително прекъсване на китайското производство и доставки биха могли да дадат тласък на инициативата на администрацията на Байдън, насочена към намаляване на зависимостта на САЩ от китайските продукти и вериги за доставки, но това идва с цената на сериозни икономически последици. Това е много малко вероятно като се има предвид дълбоките финансови връзки между Китай и САЩ.

Мерките, въведени заради пандемията в Китай, вероятно ще струват поне 46 милиарда долара загубена икономическа продукция на месец, или 3,1% от БВП, се казва в изследване на Китайския университет в Хонконг.

Анализаторите са скептични, че целта на Китай за 2022 г. от 5,5% икономически растеж е реалистична. Световната банка ревизира прогнозите си за китайския икономически растеж тази седмица до 5%, но отбеляза, че ако тези политики продължат, може да спадне до 4%./money.bg