Състоянието на най-богатия 1% от населението на света се е увеличило с 33,9 трилиона долара в реално изражение от 2015 г. насам, показва нов доклад на Oxfam, представен преди конференцията на ООН по финансирането на развитието в Севиля. Докладът подчертава, че това се случва на фона на рекорден спад в хуманитарната помощ: страните от Г-7 планират да намалят средствата за бедните държави с 28% до 2026 г. спрямо 2024 г. — най-резкият спад от 1960 г. насам. В същото време през 2024 г. за първи път най-богатият 1% контролира повече от 50% от световното лично богатство.

Богатството на около 3 000 милиардери по света е нараснало с 6,5 трилиона долара от 2015 г., достигайки обем, равен на 14,6% от световния брутен вътрешен продукт. За сравнение, частният капитал между 1995 и 2023 г. е нараснал с цели 342 трилиона долара — осем пъти повече от държавните активи, които възлизат на едва 44 трилиона долара за същия период.

Oxfam предупреждава, че 60% от бедните държави вече са на ръба на дългов срив, принудени да харчат повече за изплащане на задължения, отколкото за здравеопазване и образование. Най-тежката част от този дългов товар е към частни кредитори — банки, инвестиционни фондове и държавни финансови агенции, които отказват да предоговорят условията по заемите или да предложат облекчения. Това още повече ограничава възможностите на правителствата да инвестират в основни обществени услуги и социални програми.

Докладът посочва, че междувременно само от 2020 до 2024 г. богатството на 1% от най-богатите хора на планетата е нараснало с още 23,2 трилиона долара. Трилиони долари са се концентрирали в ръцете на най-богатите в годините на пандемията и инфлационната криза, докато милиони хора в развиващите се държави са изправени пред недостиг на храна, лекарства и достъп до здравни грижи.

Според анализаторите на Oxfam неравенството в света вече достига критични нива. Организацията настоява за въвеждане на глобален данък върху свръхбогатството, засилване на борбата с данъчните убежища и незабавни мерки за ограничаване на дълговата тежест върху най-уязвимите икономики.

"Ако световните лидери не предприемат решителни действия, пропастта между ултрабогатите и останалата част от човечеството ще продължи да се разширява, а последствията ще бъдат социални и икономически катастрофални", предупреждава докладът.