Главнокомандващият силите на НАТО обмисля алтернативни планове за отбраната на Европа, в случай че алиансът бъде нападнат от Русия, след като САЩ обявиха, че съкращават броя на самолетите и военните кораби, които ще предоставят при военна криза, предаде Асошиейтед прес.

Така нареченият Модел на силите на НАТО представлява своеобразният план А за резерва от сили и техника, които 32-членният алианс трябва да поддържа в мирно време, в кризисни ситуации и по време на война. Той определя и военните активи, на които всеки командир може да разчита през фазите от първите шест месеца на военен конфликт.

Но миналия месец Пентагонът предупреди НАТО, че ще намали ангажимента си, за да се съсредоточи върху потенциалните заплахи на други места, и по-специално върху тази от Китай в Индо-тихоокеанския регион.

Орязването на американските активи предвижда изтеглянето на авионосна ударна група, подводници, изтребители, самолети за морско патрулиране, самолети цистерни за презареждане във въздуха и дронове, според добре осведомен източник от алианса, цитиран от АП. Но космическите технологии на САЩ, които помагат при нанасянето на прецизни удари, ще останат на разположение.

Европейските страни и Канада бяха в напрегнато очакване повече от година, за да научат какви са намеренията на правителството на американския президент Доналд Тръмп, след като то предупреди, че Европа вече не е сред първостепенните военни приоритети на Вашингтон. Те знаеха, че ще има съкращения във военното присъствие, но не и колко големи, колко ускорени и от какъв вид.

Американският генерал Алексъс Гринкевич, върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа, каза, че САЩ „запазват ангажимента си да продължат да предоставят ограничени, но все пак критични (отбранителни) способности на алианса“.

„Трябва да се фокусираме най-вече върху (развитието на онези способности), които можем най-бързо да придобием и умножим и да поддържаме дългосрочно. Това се отнася и за способностите да нанасяме удари с голям обсег“, като например дроновете, посочи Гринкевич в кулоарите на Международното авиокосмическо изложение в Берлин. „Само с такива средства можем да сведем до минимум рисковете в краткосрочен план.“

ЕВРОПА И КАНАДА ТРЯБВА ДА ЗАПЪЛНЯТ ПРАЗНОТИТЕ

Гринкевич припомни, че на 2 и 3 юни съюзниците са обсъдили евентуалните празноти, които намаляването на американското военно присъствие ще остави, затова, отбеляза той, те трябва да бъдат запълнени от европейските съюзници и Канада – както по отношение на пилотираните и безпилотните системи, така и по отношение на силите по море. „И това трябва да стане сега, в близкото бъдеще“, каза той.

По думите на източника от НАТО все още няма яснота кога САЩ ще изтеглят предвидените за пребазиране сили и кога европейските държави ще заемат мястото им.

Германското издание „Велт“ публикува някои подробности за военните активи на САЩ, които ще бъдат изтеглени. Те включват самолети цистерни Кей Си-135 (модернизирани самолети от 50-те години); намаляване на 63 от 80 сега на по-съвременните Кей Си-146; изтребителите Ф-16 и Ф-15 ще бъдат редуцирани на 100 (при 154 сега), като и те не са особено нови, тъй като първите от тях са застъпили на бойно дежурство преди 50 години. Става дума за техника четвърто, а не пето поколение. Бомбардировачи няма да се изтеглят, както и щурмови дронове и морски пехотинци.

Голяма част от тази техника е в недостиг за Европа, затова не е ясно колко бързо тя би могла да я замести. Независимо от това САЩ искат континентът да изясни как смята да запълни тези празноти до срещата на върха на НАТО в Турция на 7 и 8 юли, в рамките на която Тръмп ще се срещне с колегите си от алианса.

СЪКРАЩEНИЯ НА СИЛИ В ГЕРМАНИЯ, ПОЛША И КОСОВО

По-рано през годината Вашингтон обяви, че ще намали с 5000 души военното си присъствие в Германия, а прехвърляне на 4000 военнослужещи, които трябваше да подсилят контингента в Полша, бе отменено.

Тези действия бяха в съзвучие с политиката на Тръмп на намаляване на военното присъствие в Европа заради недостатъчната според него ангажираност на континента към собствената си отбрана, но и заради недостатъчната подкрепа за войната на САЩ срещу Иран, отбелязва АП.

В петък военното командване на НАТО обяви, че съкращава присъствието си в Косово чрез изтегляне на сили и техника. Мисията КейФОР бе разположена през 1999 г., за да поддържа мира между Белград и Прищина.

САЩ разполагат с 590 военни в състава на КейФОР, като по този показател са на второ място след Италия, която има 907 войници. Сили в бившата сръбска провинция поддържат общо 31 страни. В огромния комплекс на базата Бондстийл в Косово са базирани и американски хеликоптери.

НЯМА НЕПОСРЕДСТВЕНА ЗАПЛАХА ОТ РУСИЯ

В Берлин Гринкевич посочи, че разузнавателните сведения и движенията на руските войски подсказват, че „Русия не търси конфликт с НАТО“. При това Москва в момента е затънала във войната в Украйна и среща трудности да набира нови войници.

Правителства и разузнавателни служби в Европа предупреждават, че руският президент Владимир Путин може в срок от три до пет години да бъде в състояние да предприеме нападение на друго място на континента, особено ако победи в Украйна.

СЪКРАЩАВАНЕТО НА ВОЕННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА САЩ Е СТАРА ТЕМА

Американското недоволство, че Европа не влага достатъчно пари в отбраната, не е нещо ново и не е характерно само за управлението на Тръмп, а е старо колкото алианса, отбелязва сп. „Форин афеърс“. Европейците винаги са искали силен военен ангажимент от САЩ, а Вашингтон винаги е искал силни съюзници в Европа, за да го разтоварят от военното бреме и да подпомагат външната му политика в други точки на света.

Идеята европейците да се погрижат сами за отбраната си води началото си от 1949 г. Тогава държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън дава прословутото уверение на Бърк Хикенлупър, сенатор републиканец от Айова, че на Вашингтон няма да се налага „постоянно да изпраща в тези страни все нови и нови сили, тъй като те ще развият собствен капацитет за отбрана“. Това уверение ще изиграе решаваща роля при ратификацията от Сената на Северноатлантическия договор, с който се учредява НАТО.

Междувременно липсата на конкретни американски гаранции за сигурност кара тогавашния британски премиер Ърнест Бевин да се запита „дали пакт, който е толкова отслабен, си заслужава да бъде подписван“. Така се поставя началото на динамика, която съществува и до днес, при която американците винаги ще се чувстват използвани, а европейците – несигурни, отбелязва „Форин афеърс“.

Първата криза около разходите за отбрана се разразява още на следващата 1950 г. след успешния ядрен опит на Съветския съюз през 1949 г. и комунистическата инвазия в Южна Корея, което налага значително увеличение на военния потенциал. За да убеди скептичната американска общественост в нуждата от разполагането на още четири американски дивизии в Европа, президентът Хари Труман успокоява сънародниците си, че военният ангажимент на САЩ ще зависи от това „дали съюзниците изпълняват своя в същата степен“.

Докато Конгресът дебатира предложението на Труман, американски сенатори се срещат с генерал Дуайт Айзенхауер, първия върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО, споделяйки пред него безпокойството си, че ако САЩ създадат свое Европейско военно командване, това ще намали стимула на европейците сами да се грижат за отбраната си.

Когато през 1951 г. Конгресът одобрява увеличението на американското военно присъствие на континента, той го прави с презумпцията, че това е само временно, докато европейските страни не завършат икономическото си възстановяване след Втората световна война. Но и тази надежда почти веднага е попарена.

„Ако до десет години всички американски сили, разположени за отбраната на Европа, не са си у дома, то значи целият проект се е провалил“, споделя Айзенхауер пред свой приближен, вярвайки, че военното присъствие на САЩ наистина е само временно. Когато през 1952 г. той напуска поста си в НАТО, за да се кандидатира за президент, вече е в ход още по-голямо увеличение на военното присъствие, но смъртта на Сталин през 1953 г. променя целия геополитически контекст. Усещането за надвиснала съветска заплаха изчезва и европейските общества започват да гледат на НАТО като на нещо маловажно. Бюджетите за отбрана се намаляват и започват взаимните обвинения, припомня „Форин афеърс“.

Президентът Джон Ф. Кенеди опитва да накара европейците да направят повече за защитата си, но, завършили вече следвоенното си възстановяване, те отговарят, че американският ядрен чадър ги пази достатъчно и все повече намаляват парите за военни разходи в разгара на Студената война. „Ако европейците не покажат реална заинтересованост към отбраната си, то за правителството във Вашингтон ще стане невъзможно да убеди американската общественост, че сме истински партньори в мисия за гарантиране на нашата колективна сигурност“, заявява открито на европейските съюзници постоянният представител в НАТО на президента на САЩ Линдън Джонсън, Харлан Кливланд.

През 1977 г. европейците поемат ангажимент да увеличат инвестициите в отбрана, а през 1984 г. сенаторът от Джорджия Сам Нън внася законопроект, предвиждащ ако те не предприемат реални действия в тази посока, Вашингтон да съкрати силите си с една трета. Законопроектът не е приет, но европейците са разтърсени и увеличават леко военните си разходи.

През 2006 г. на срещата на върха на алианса в Рига съюзниците поемат ангажимент да отделят 2% от БВП за отбрана, но към 2014 г., когато Русия анексира Крим, едва шепа от 28-те държави от алианса го бяха направили, припомня „Форин афеърс“.

През 2011 г. при прощалното си обръщение към съюзниците от НАТО тогавашният министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс повтори думите на Кливланд. „Горчивата реалност е, че желанието и търпението на американския Конгрес и политици да пилеят все повече ценни средства за страни, които очевидно не желаят да отделят нужния ресурс, ще стават все по-малки“, посочи Гейтс.