Турция се сблъска със сериозна дипломатическа криза миналата седмица. Решението на президента Реджеп Ердоган да изгони десет чуждестранни посланици от страната, включително представители на САЩ и Германия, заплашва да се превърне в точка без връщане за Анкара. Ситуацията обаче се разреши толкова бързо, колкото и възникна. В началото на седмицата дипломати обещаха да не се намесват във вътрешните работи на Турция, а Ердоган прие положително тези изявления, пише ТАСС.

Скандалът започна, след като ръководителите на дипломатическите мисии на САЩ, Германия, Дания, Финландия, Франция, Холандия, Швеция, Канада, Норвегия и Нова Зеландия съвместно призоваха за освобождаването на турския правозащитник и бизнесмен Осман Кавала.

"Вземайки предвид решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по този въпрос, ние призоваваме Турция да осигури спешното му освобождаване (Кавала)", се казва в изявление на дипломатическите мисии, публикувано в Twitter от посолството на САЩ.

Турските власти обвиняват Кавала за участие в безредиците в парка Гези в Истанбул и опита за преврат. Западът го смята за затворник на съвестта, за когото се твърди, че е осъден от турски съд по политически причини.

Изявлението на посланиците и критиките към турското правосъдие разгневиха Ердоган, който определи това като намеса във вътрешните работи на Турция.

"Тяхна работа ли е да учат Турция? Кои са те?". Той добави също, че Анкара "няма лукса" да приеме такива посланици, като отбеляза, че те трябва да разберат Турция или да напуснат.

В резултат чуждестранните дипломати първо бяха извикани за разговор във външното министерство, а на 23 октомври президентът Ердоган поиска дипломатическата служба да обяви тези посланици за персони нон грата и да ги експулсира от страната. 

Това искане бе безпрецедентна новина, тъй като като член на НАТО Анкара рязко влоши отношенията си с ключови съюзници и се озова на ръба на дипломатическа изолация.

Държавите, чиито посланици Ердоган призова да обявят за персона нон грата, приеха тази новина по различен начин. Холандия, Дания и Норвегия заявиха, че остават ангажирани със защитата на правата на човека в Турция. В същото време САЩ и Германия очакваха допълнителни разяснения.

"Взехме под внимание изявленията на турския президент Ердоган и съобщенията в медиите по този въпрос и сега активно обсъждаме това с още девет държави", заяви германското външно министерство.

Брюксел отбеляза, че също следят развитието на ситуацията, но не са готови да я коментират. НАТО също се въздържа от изявления.

"Ние знаем за тези доклади и очакваме яснота от турското външно министерство", каза говорител на Държавния департамент.

Изчаквателната позиция на чуждестранните дипломатически служби се дължи на факта, че въпреки призива на Ердоган, посланиците не са получавали никакви официални уведомления. Това създаде усещането, че президентът може да промени решението си. Освен това не всички харесаха решението му в самата Турция.

Първоначално АНКА съобщи, че турските дипломати напразно са се опитвали да убедят президента и да предотвратят експулсирането. На свой ред агенция Bloomberg, позовавайки се на източници в Анкара, написа в понеделник, че обкръжението на президента вече търси изход от кризата.

Според вестника през уикенда в администрацията на Ердоган се е състояла среща с участието на представители на правителството, които са разяснили на турския лидер възможните последици от експулсирането на посланиците. На първо място за турската икономика, където нещата така или иначе не вървят.

Някои членове на турската опозиция смятат, че Ердоган първоначално е заплашил да изгони посланици, само за да отвлече вниманието от влошаващата се икономическа ситуация. Миналата седмица обменният курс на турската лира достигна 9,60 лири за долар.

Заплахите към чуждестранните дипломати само засилиха страховете на инвеститорите. В понеделник, 25 октомври, обменният курс падна до 9,72 лири за долар, актуализирайки историческото си дъно. Експулсирането на дипломати със сигурност само би влошило ситуацията.

В понеделник вечерта, докато президентът Ердоган провеждаше заседание на кабинета, посолството на САЩ излезе с изявление, в което се посочва, че се ангажира да спазва турското законодателство и не възнамерява да се меси във вътрешните работи на държавата.

"Съединените щати остават ангажирани с член 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения", се казва в изявлението.

Канада, Холандия и Нова Зеландия изпратиха подобно съобщение, докато Норвегия и Финландия ретуитираха съобщението на Съединените щати. От администрацията на турския президент съобщиха, че Ердоган "приема положително" тези действия. Скоро самият държавен глава говори пред пресата и каза, че разглежда изявленията на посолствата като "крачка назад".

"Никой няма да може да остане в Турция, ако не прояви уважение към страната ни. Новото им изявление показва, че са направили крачка назад. Сега те ще бъдат по-внимателни в изявленията си", каза турският лидер. Това всъщност сложи край на кризата. По-късно Държавният департамент на САЩ съобщи, че посланикът на САЩ в Турция продължава да изпълнява задълженията си, като добави, че най-добрият път напред е сътрудничеството.

64-годишният Осман Кавала е бизнесмен и филантроп, основател на културната фондация Anadolu Kültür AŞ, както и един от най-видните граждански активисти в Турция и критик на Ердоган. Властите смятат, че той финансира опита за държавен преврат през 2016 г., както и бунтовете в парка Гези в Истанбул през 2013 г.

Бизнесменът е задържан на 18 октомври 2017 г. на летището в Истанбул. На 1 ноември същата година турски съд постановява задържането му за "опит за промяна на конституционния ред и сваляне на сегашното правителство".

През декември 2019 г. ЕСПЧ призова турските власти да освободят Кавала от ареста, като се има предвид, че в неговия случай има явни нарушения. През февруари 2020 г. съдът в Истанбул постанови да оправдае и освободи активиста по делото за протеста в парка Гези. По-късно същия ден обаче прокуратурата отново разреши задържането му, като го обвини в участие в преврата през 2016 г. Въпреки че Кавала не е признат за виновен, той лежи в затвора вече четвърта година.

На 17 септември Съветът на Европа отправи последно предупреждение към Турция за освобождаването на предприемача, като заяви, че процесът за нарушаване на правата срещу Анкара ще започне в края на ноември, ако Кавала не бъде освободен до този момент./news.bg