14 милиона тона микропластмаси“лежат“ на морското дъно в света. Те се получават от боклуците, постъпващи в океаните всяка година. Проучването е на австралийската национална научна агенция.

Изследователи са използвали роботизирана подводница за събиране на проби от обекти на дълбочина до 3000 метра край бреговете на Южна Австралия. Така достигат до извода, че дълбокият океан е покрит с микропластмаси. Учените твърдят, че районите с плаващи на поврхността пластмасови отпадъци обикновено имат повече микропластични фрагменти на морското дъно.

Заплаха за околната среда и здравето

Пластмасата не означава само по-грозни плажове. Морските животни могат да се оплетат в по-големи плаващи парчета или да се объркат и да погълнат по-малки частици. Пластмасата привлича и токсични вещества, които попадат в храносмилателната система на рибите. От там по хранителната верига тя може да достигне и хората.

Ефектът върху човешкото здраве е неизвестен. Отпадъците носят и икономически загуби ‒ за секторите и хората, свързани с морето, но също така и за производителите. Само 5% от стойността на пластмасовите опаковки намира повторна употреба в икономиката, останалото просто се прахосва. Нуждата от повече рециклиране и от предотвратяване на попадането на още пластмаса в океаните е очевидна.

И така: Какво може да бъде по-невинно от сламка за пиене или онези евтини чинийки, които изхвърляме веднага след употреба? Проблемът е, че голяма част от тези боклуци в крайна сметка попадат в моретата и океаните по света. Пластмасовите боклуци са вече толкова често срещани, че според една прогноза до 2050 г. пластмасата в океаните ще тежи повече, отколкото всички риби. А както знаем, това е истинско проклятие за морските обитатели.  

Антония Димитрова