Поддръжниците на настоящия премиер на Нидерландия Марк Рюте настояват той да стане следващият генерален секретар на НАТО. Това може да се случи още тази година, съобщава Bloomberg.

Някои източноевропейски държави обаче все още не подкрепят напълно Рюте.

"Рюте се появи на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, тази седмица, когато призова европейските страни да харчат повече за отбрана, често срещан рефрен на бившия американски президент Доналд Тръмп, който е силен претендент да си върне Белия дом през ноември. Рюте също подкрепи атаките на САЩ и Обединеното кралство срещу хусите по-рано този месец", пише в материала.

Рюте ще приключи 13-годишния си мандат като министър-председател на Холандия, след като холандското правителство се разпадна през юли поради разногласия относно миграционната политика. Той ще подаде оставка, след като бъде договорено ново коалиционно правителство, което ще бъде ръководено от крайнодесния политик Герт Вилдерс.

Решението за новия генерален секретар на НАТО трябва да бъде единодушно.

Трябва да бъде избран наследник на настоящия генерален секретар Йенс Столтенберг, когато мандатът му изтече през октомври.

Припомняме, че се спрягат и други имена на европейски политици. 

Естонският министър-председател Кая Калас заяви през ноември, че е заинтересована да поеме ръководния пост в НАТО, в момент когато Алиансът от епохата на Студената война продължава да води обединения Запад в помощ на Украйна в нейната отбрана срещу руската агресия и се стреми да изработи общи стратегии срещу Китай и други възникващи заплахи.

Сред другите имена, които се споменаваха, бяха бившият британски премиер Борис Джонсън, бившият британски министър на отбраната Бен Уолъс, както и имената на още двама бивши британски премиери - Тереза Мей и Лиз Тръс. Също така бе споменато и името на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. 

Сред кандидатурите се разглеждаха и други имена от Източна Европа. 

Въпросът се очаква да бъде решен тази пролет. 

Ролята на генералния секретар на НАТО ще бъде особено решаваща, тъй като се очаква войната на Русия срещу Украйна да продължи много години. Той ще трябва да балансира избягването на всякакви преки странични ефекти или по-широка ескалация между алианса и Русия, като същевременно насърчава съюзниците да предоставят военна и финансова подкрепа на Украйна.