Сърбия трябва да спре дейностите си, насочени към дестабилизиране на Косово, за да сложи край на насилието в северната част на страната. За това настоя президентът на Косово Вьоса Османи, цитирана от "Ройтерс".

"Предизвикателството идва от Сърбия - страна, която все още трябва да се примири с миналото си", посочи тя в кулоарите на европейската среща на върха в Молдова.

"Ситуацията е напрегната, но трябва да сме сигурни, че ще възстановим върховенството на закона в Косово и ще разберем, че заплахата идва от отричането на Сърбия за съществуването на Косово като суверенна държава", подчерта Османи.

По нейни думи Белград активно подкрепя "нелегални структури" в Косово, за да дестабилизира страната отвътре.

"Президентът Вучич трябва да спре да подкрепя престъпни банди, ако наистина иска мир", категорична бе тя и посочи, че той тепърва трябва да докаже това.

До размириците в Северно Косово се стигна след масово бойкотираните местни избори.

Около 50 000 сърби, живеещи в четири косовски общини отказаха да гласуват на 23 април в знак на протест, че техните искания за повече автономия не са били изпълнени - пореден неуспех за мирното споразумение от март между Косово и Сърбия.

Избирателната активност беше 3,47% и местните сърби заявиха, че няма да работят с новите кметове в четирите общини - всички те от етнически албански партии - защото не ги представляват.

Сърбите в северния регион на Косово не приемат декларацията на страната за независимост от Сърбия през 2008 г. - почти десетилетие след края на войната там, и все още считат Белград за своя столица.

Етническите албанци съставляват над 90% от населението в Косово, като сърбите са мнозинство само в северната част на страната.

Подкрепяният от Запада план, одобрен устно от правителствата на Косово и Сърбия през март, имаше за цел да понижи напрежението чрез предоставяне на повече автономия на местните сърби, като същевременно правителството в Прищина запази върховната власт.