Днешният открит конфликт между двете институции подкопава образа на САЩ като водеща икономическа сила

Задълбочаващият се сблъсък между Белия дом и Федералния резерв на САЩ (Фед) поражда сериозни опасения сред икономисти и инвеститори за стабилността на американската и световната икономика. Безпрецедентната атака срещу независимостта на централната банка поставя под въпрос дългогодишни норми, върху които се гради доверието в глобалната финансова система.

Историята познава подобни случаи. През 2019 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган уволни управителя на централната банка Мурат Четинкая, след като той отказа да се подчини на политически натиск за понижаване на лихвите. Последиците бяха тежки - срив на лирата, висока инфлация и продължителна икономическа нестабилност. Дори тогава обаче турските власти не стигнаха дотам да обвиняват централния банкер в престъпление.

В Съединените щати ситуацията изглежда още по-драматична. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл е изправен пред разследване на Министерството на правосъдието във връзка с реконструкция на централата на Фед на стойност 2,5 млрд. долара. Според самия Пауъл разследването е претекст, използван от президента Доналд Тръмп, за да го принуди да намали лихвените проценти.

За първи път в кариерата си Пауъл наруши обичайната сдържаност на поста и публично атакува разследването още преди то официално да бъде обявено. Тази необичайна стъпка предизвика бърза реакция - републикански и демократични законодатели, централни банкери от САЩ и Европа, както и водещи фигури от Уолстрийт застанаха в защита на независимостта на Федералния резерв.

Дори сред приближените на Тръмп се появиха критични гласове. Бившият му икономически съветник Лари Къдлоу заяви, че прокурорът във Вашингтон може би е "натиснал спусъка твърде рано". Финансовите пазари реагираха относително спокойно, залагайки, че Фед ще устои на политическия натиск. За много икономисти обаче сигналът е тревожен.

От Втората световна война насам Белият дом и Федералният резерв са сред ключовите стълбове на глобалната икономика. Днешният открит конфликт между двете институции подкопава образа на САЩ като водеща икономическа сила и поставя под съмнение устойчивостта на американските институции и върховенството на закона.

"САЩ бяха пример за света как трябва да функционират институциите в една пазарна икономика. Сега изглежда, че дават напълно различен пример", коментира Клаас Кнот, бивш управител на Нидерландската централна банка.

Напрежението между Доналд Тръмп и Джером Пауъл датира от години. Макар самият Тръмп да го номинира за председател на Фед, отношенията им рязко се влошиха след серия от повишения на лихвите. По време на втория си мандат президентът засили атаките, наричайки Пауъл "инатливо муле" и "глупак", и неколкократно заяви, че би искал да го уволни.

Нов фронт в конфликта се откри през лятото, когато Белият дом разкритикува скъпия ремонт на сградата на Фед, надхвърлил бюджета със 700 млн. долара. Разследването се фокусира върху това дали Пауъл е подвел Конгреса за промените в проекта.

До неотдавна ръководството на Фед избягваше публични конфронтации, но публикуваното наскоро видеообръщение на Пауъл промени тона. То предизвика силен отзвук в Конгреса и доведе до рядко срещана двупартийна подкрепа за централната банка.

Водещи финансисти, сред които и главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън, както и президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, подчертаха значението на независимата парична политика.

Въпреки това конфликтът вече има дългосрочни последици. Някои инвеститори започват да се застраховат срещу "ползящата политизация" на американската парична политика. Големи фондове като Pimco обявиха, че диверсифицират експозициите си извън доларови активи.

"Не става дума за паническо бягство от САЩ, а за подготовка за свят, в който решенията вече не зависят изцяло от американската стабилност", коментира Адам Поузън от Peterson Institute.

Дори ако разследването срещу Пауъл приключи без последствия, икономисти предупреждават, че е създаден опасен прецедент. Постоянният натиск и заплахата от разследвания могат да обезкуражат централните банкери да изразяват позиции, които противоречат на политическата власт - развитие, което би имало сериозни последици не само за САЩ, но и за глобалната икономика.