ЕС и Свят 16.11.2026 16:44 Снимка: ДНЕС+
Колко точни са ракетите “Искандер”?
Твърденията, че руските балистични ракети "Искандер-М" вече могат да поразяват цели с отклонение от едва един метър, вероятно са преувеличени. Реалната точност на ракетите е около 5-7 метра, което също позволява прецизно поразяване на обекти, заяви украинският авиационен експерт Валерий Романенко пред УНИАН.
Романенко, който е водещ научен сътрудник в Държавния музей на авиацията на Украйна, коментира съобщенията на британския вестник "Телеграф", че Русия е модернизирала ракетите "Искандер-М", като ги е оборудвала с усъвършенствани оптични и радиолокационни системи за насочване.
Според британското издание модернизацията позволява на ракетите да коригират траекторията си в последните секунди преди попадението и значително повишава точността им.
Украинският експерт обаче изрази съмнение, че е технически възможно да се постигне отклонение от само един метър при толкова висока скорост на полета.
"По-скоро плюс-минус един метър е преувеличение. Все пак става дума за огромна скорост. Едва ли е технически възможно това да бъде реализирано", заяви Романенко.
Той припомни, че още при разработването си комплексът "Искандер-М" е бил замислен като сравнително прецизно оръжие.
"От самото начало беше заявена точност от 5 до 7 метра. Това е вероятното отклонение", посочи експертът.
По думите му ракетите могат да използват два основни типа системи за окончателно насочване към целта.
Първият е оптико-електронна система, която сканира местността и сравнява полученото изображение с предварително записан еталон. Въз основа на сравнението бордовият компютър подава команди за коригиране на траекторията чрез аеродинамичните органи за управление.
Вторият вариант е радиолокационна система, която също анализира местността, но използва радар вместо оптично изображение.
Романенко обясни, че оптико-електронните системи могат да работят както през деня, така и през нощта, включително в инфрачервения диапазон, но ефективността им зависи от метеорологичните условия.
Радиолокационното насочване е по-малко зависимо от времето, но е значително по-скъпо.
Експертът подчерта, че няма информация кой конкретен тип система е бил монтиран на отделните ракети, използвани при руските удари.
За големите обекти свръхвисока точност не е необходима
Според Романенко допълнителното усъвършенстване на системите за насочване има най-голямо значение при поразяване на сравнително малки цели.
При големи обекти, включително някои съоръжения от енергийната инфраструктура, е достатъчно ракетата да бъде насочена по предварително зададени координати чрез инерциална навигационна система.
За по-малки цели, например отделни елементи от мостови конструкции, допълнителното самонасочване може да има съществено значение.
"Пет до седем метра вече е прецизно поразяване. Като цяло се смята, че има пропуск, когато ракетата попадне на повече от 20 метра от целта. А ако попадне в рамките на 5-7 метра, това практически се смята за пряко попадение", заяви Романенко.
Той уточни, че окончателната корекция на траекторията се извършва в терминалния участък на полета, непосредствено преди достигането на целта.
Според него за тази корекция са необходими само няколко секунди.
Романенко допуска, че развитието на електрониката и механизмите за управление може постепенно да подобрява точността на руските ракети, но смята за нереалистични твърденията за практически безпогрешно попадение в изключително малки цели.
"Пейтриът" остава основното средство за противодействие
Украинският експерт заяви, че независимо дали "Искандер-М" използва оптико-електронна или радиолокационна система за насочване, основното средство за прехващане на тези балистични ракети остава американският зенитноракетен комплекс "Пейтриът" (Patriot).
Като друга потенциална възможност той посочи модернизираната европейска система SAMP/T NG, която Украйна би могла да получи в бъдеще.
Според Романенко срещу системите за самонасочване могат да се използват и средства за радиоелектронно и пасивно противодействие.
Той даде пример с димни завеси срещу оптични системи и облаци от метални диполни отражатели, които могат временно да затруднят работата на бордовите радари.
При загуба на възможност за окончателно самонасочване ракетата би продължила полета си по данни от инерциалната навигационна система, обясни експертът.
Той подчерта, че подобни средства за защита са технически сложни и скъпи, но могат да бъдат важен допълнителен елемент от противовъздушната отбрана.
Изявленията на Романенко идват на фона на засилените руски ракетни удари срещу украинската енергийна инфраструктура и опасенията, че модернизацията на балистичните ракети може да затрудни допълнително защитата на стратегически обекти.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 17:18 5-те навика, с които човек сам съсипва психиката си
- 17:10 "Сама се окуражавах". Рускинята Мира Андреева с интересен коментар след триумфа
- 17:02 Изминалият октомври е бил най-топлият в историята на измерванията
- 16:54 Мъск подкрепя връщането на Дженсън Хуанг начело на Nvidia
- 16:44 Колко точни са ракетите “Искандер”?
- 16:35 ЕС наложи санкции на платежни системи, руски рафинерии и шефката на Wildberries
- 16:26 40 000 дози от ваксина срещу грип влизат в аптеките за свободна продажба до дни
- 16:17 Бюджетът за спорт се увеличава с 20% през 2027 г.