Китайският рикошет на срещата между Путин и Ким Чен-ун

ЕС и Свят 19.09.2023 17:06 Снимка: ДНЕС+

Китайският рикошет на срещата между Путин и Ким Чен-ун

Срещата между Владимир Путин и Ким Чен-ун, състояла се миналата седмица в Източния космодрум "Восточний", бе масово разтълкувана като възможност за колаборация между двете държи в контекста на войната в Украйна. Оттук и широко застъпената теза, че севернокорейският режим може да "отвори" складовете си с боеприпаси, с което да компенсира задъхващите се руски мощности за производство на муниции. Доколкото обаче има резонни съмнения, че Ким Чен-ун не би предоставил по-модерните си боеприпаси, вероятно става дума за онази част от запасите му, която касае правените по съветски модел артилерийски снаряди от 70-те и 80-те години на миналия век. Ресорните експерти посочват, че те не са със сложна технология, което компрометира тяхната точност, а по данни от южнокорейската държава същите често не успяват и да се взривят при контакта със целта. Тяхната утилизация също не оправдава необходимите средства за поддържането им в изправност.

Но това не означава, че трябва да се подценява значението на евентуалното снабдяване на руските въоръжени сили със севернокорейски боеприпаси, пък било и стари такива. Последното произтича от няколко обстоятелства. Първо, масовият (а не толкова прецизният) артилерийски обстрел е основна концепция при воденето на бойни действия на Русия, което виждаме и във войната с Украйна. Второ, макар оценките за съотношението да варират, те са единодушни в едно: в този конфликт Москва изстрелва в пъти повече снаряди на ден, отколкото може да произведе за същия период от време. Трето, данните от войната показват, че през последните месеци масовите артилерийски обстрели от страна на Русия намаляват. Тоест севернокорейските боеприпаси биха били полезни на Русия да възстанови интензитета на характерния за нея масов артилерийски обстрел, компенсирайки поне временно лимитите на собственото й производство.

Предвид стандартно лошата си икономическа ситуация, в която се намира, има немалко неща, които Пхенян може да получи в замяна на предоставените на Москва муниции: пари, зърнени култури, петрол и т.н. Коментира се дори възможността Русия да сподели чувствителна военна технология или ноу-хау, която да спомогне на Северна Корея да изведе в орбита - след вече два неуспешни опита тази година - свой разузнавателен сателит. Именно Русия помогна на Иран да направи същото, когато преди около година руската ракета "Союз" изстреля от космодрума "Байконур" в Южен Казахстан сателита "Хаям". Но в своя обем на отношения с Техеран Москва има свобода на действие, която не притежава, когато става дума за Северна Корея.

Все пак ако има държава, която да притежава механизми за влияние върху Пхенян, това е Китай. Поради обстоятелства като това, че около 95% от търговията на Северна Корея е именно с Китай. Но Поднебесната империя не подкрепя развитието на ядрената и ракетна програма на Северна Корея, доколкото това служи като оправдание на САЩ да задълбочава отношенията, а съответно и влиянието си, върху Южна Корея и Япония. Емблематичен пример за това бе 2017-та година, когато Пекин реагира особено остро срещу инсталираната на южнокорейска територия американска система за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High-Altitude Area Defense system). Тогава Сеул направи това, заявявайки, че целта на комплекса е да обезпечи сигурността на страната спрямо Северна Корея. Но Пекин вижда нещата по-различно: Ким Чен-ун предостави на САЩ извинение да сложат ПРО на корейския полуостров, който е насочен колкото към Пхенян, толкова и към Пекин. Затова китайската позиция винаги е била по-сложна от това да подкрепя или не провокативното поведение на Ким Чен-ун. Но действията на последния понякога предизвикват по-голямо скърцане със зъби в Пекин, отколкото във Вашингтон.

Затова ако Русия реши да предостави технология, която би спомогнала на Северна Корея да изстреля в орбита свой военен сателит, тя трябва предварително да е съгласувала това си действие именно с Китай. Понеже ракетата, с която се изстрелва сателитът, включва технология, която може да бъде използвана за конвенционалната балистична програма на Северна Корея. А тя, както казахме, не се радва на особен ентусиазъм в Китай. Когато даваш сложна играчка в ръцете на дете, е редно да се консултираш първо с попечителя му. Но отношението на Пекин към този казус със сигурност би била по-голяма спирачка за Москва, отколкото, например, са ресорните резолюции на ООН, които забраняват на Северна Корея да използва такава технология.

В контекста на войната в Украйна, Русия със сигурност оценява потенциала, който Северна Корея притежава, за да бъде отвлечено американското внимание от Европа и Украйна. Това нaй-лесно може да се случи, ако Пхенян изстреля отново междуконтинентална ракета или дори извърши ядрен тест, който ще бъде седмият й такъв. Но тук идва деликатният нюанс: ако екстатичното поведение на режима на Ким Чен-ун в тази ситуация би било полезно за Русия, то няма да е такова за Китай. В случая колкото повече Владимир Путин иска да пренасочи американското внимание към Източна Азия, толкова повече от интереса на Си Дзинпин е то да продължава да хаби ресурси и енергия на територията на Европа. Още повече, че ако САЩ имат претенции спрямо Северна Корея, без да подценяваме степента на суверенитет на последната и възможността й да взема самостоятелни решения, те ще ги адресират към Китай. Както стана дума, именно Си Дзинпин има лостове за влияние върху Ким Чен-ун, каквито други държави не притежават.

Именно поради интересите на Китай и влиянието на Поднебесната империя спрямо Северна Корея въпросът за това каква подкрепа, освен реторическата, ще даде Пхенян за Москва, е много интересен. Евентуалното осигуряване на артилерийски снаряди е едно на ръка. Но дали Путин е поискал и дали Ким Чен-ун би се съгласил да предостави на Русия и балистични ракети (и с какъв обсег)? Доколкото можем да заключим от сравнително мъгляви публикации по темата, Иран засега не предоставя такива на Русия поради нежелание за допълнително усложняване на отношенията със САЩ. Северна Корея е имунизирана от такива опасения, но тя има други: как Китай би разтълкувал един такъв ход. Все пак позицията на Пекин спрямо войната на територията на Европа - определена сполучливо като "проруски неутралитет", се изразява на практика във закупуването на руските въглеводороди и в предоставянето на Русия на технологии с двойно предназначение. Въпреки възможността на последните да бъдат инсталирани във военен хардуер, Китай е далеч от това да предоставя на Москва завършени военни изделия. Оттук въпросът е дали, ако изобщо е било поискано от него, Ким Чен-ун може да направи стъпка, която дори Си Дзинпин не е извършил. И ако Русия ще трябва да сондира Китай, преди евентуално да предостави чувствителна технология на Северна Корея, така и Пхенян ще трябва да отчете мнението на Пекин при перспективите да осигурява подкрепа на Русия с военни изделия, различни от стари боеприпаси.

На този етап знаем, че Китай печели от войната в Украйна, понеже тя вплита Москва в нарастваща зависимост от Пекин и отвлича вниманието на Запада. По тази логика, колкото по-дълго продължи конфликтът на европейски терен, за което би допринесло снабдяването на Русия с боеприпаси, толкова по-добре за Поднебесната империя. Но от друга страна, ако Китай позволи на Северна Корея участие във войната в Украйна като снабдител на Русия, това ще увеличи антагонизма на САЩ и недоверието на Европа спрямо Пекин. Заедно с това, ако не само Запада, но и държави от Източна Азия като Южна Корея и Япония привидят сюжет, в който Китай толерира увеличаването на колаборацията между Русия и Северна Корея, това ще им предостави още повече аргументи в полза на задълбочаването на техните такива с Вашингтон. Особено предвид новия тласък в тази посока след институционализацията на тристранния формат между САЩ, Южна Корея и Япония (триадата от Кемп Дейвид) по рано тази година. Не на последно място, Пекин трябва да отчита и това, че макар Южна Корея и Япония да подкрепят Украйна, то те правят това предимно с политически и финансови средства (доколкото обещаните военни камиони от Токио и бронежилетките/каските от Сеул не са game-changer). Промяна на ролята на Северна Корея обаче може да провокира предефиниране на поведението и на другите държави от Източна Азия, които следят войната в Украйна от призмата на техния ъгъл: доколко и как тя сближава допълнително Русия с Китай и със Северна Корея.

Ако покрай буксуването на военните действия на Русия в Украйна Владимир Путин е принуден все повече да играе ва банк, китайският политически организъм има дълга история зад гърба си, почиваща на философията на избягването на риска. Затова срещата между Ким Чен-ун и Владимир Путин касае Китай. Въпросът е какъв прочит е получила тя в Пекин. Нещо, което руският президент ще има възможност да разбере от първа ръка, когато посети китайския си колега в началото на октомври месец.

CHF CHF 1 1.98461
GBP GBP 1 2.28258
RON RON 10 3.93116
TRY TRY 100 5.59045
USD USD 1 1.80361