Китайските разузнавателни и академични среди подозират, че Израел е организирал неотдавнашната криза с масовата миграция в испанския северноафрикански анклав Сеута. Според испанското издание El Mundo информацията, циркулираща в Пекин, сочи, че напливът към границата между Мароко и Испания е бил преднамерена операция в рамките на хибридна война, ръководена от израелското разузнаване - Мосад, и подпомогната от властите в Рабат с цел дестабилизиране на испанското правителство на Педро Санчес.

Стратегическата оценка свързва тези събития пряко с влошаващите се дипломатически отношения между Мадрид и Тел Авив. Испания се сблъска с остра реакция от страна на Израел след откровената си критика към военната кампания на премиера Бенямин Нетаняху в Ивицата Газа и официалното признаване на държавата Палестина.

Надя Хелми - египетска политоложка, специализирана в китайско-израелските отношения - отбелязва, че анализаторите по въпросите на сигурността в Пекин разглеждат събитията в Сеута като целенасочена кампания за оказване на натиск, насочена срещу кабинета на Педро Санчес.

„Китайските центрове за разузнавателен анализ са проучили ескалацията на дипломатическото и политическото напрежение между Испания и Израел“, посочва Хелми. „От тази гледна точка, влошаването на двустранните отношения би могло да е мотивирало Мосад да се намеси в миграционната криза между Мароко и Испания, като влоши ситуацията и внедри агенти, за да подклажда недоволство и хаос сред мароканското население".

Теорията на разузнаването, изказана в Пекин, се обсъжда активно сред дипломати и политически анализатори, свързани с китайския политически елит. Тези кръгове непрекъснато поставят под въпрос момента на нападението по границата и връзката му с променящата се политика на Испания по отношение на Близкия изток, анализират източници на изданието.

„Откакто отношенията бяха нормализирани през 2020 г., Мароко и Израел се превърнаха в съюзници и засилиха сътрудничеството си в областта на отбраната и разузнаването“, отбелязва неназован дипломат, запознат с въпроса.

Обвиненията срещу израелските разузнавателни служби излизат и извън пределите на китайските академични среди. Колумбийският президент Густаво Петро, който сдава поста до часове, публично обвини израелския премиер Бенямин Нетаняху, че е организирал миграционната вълна към Сеута. Петро твърди, че Нетаняху е финансирал преместването на мигранти към Испания, и обвини Рабат, че се подчинява на израелските геополитически планове като отмъщение срещу правителствата, критикуващи операциите в Близкия изток.

Докато вътрешните оценки на разузнаването се фокусират върху хибридната война, официалните китайски държавни медии поддържат строго европейска насоченост. Медии като CGTN и „Синхуа“ подчертаха разполагането на испанските военни сили и структурните провали на миграционната политика на Европейския съюз след 2015 г.

Китайските потребители в социалните мрежи изразяваха основно недоверие към лекотата, с която испанската граница беше пробита, което отразява строгия вътрешен акцент на Пекин върху националната сигурност и граничния контрол.

Отвъд непосредствените политически последици Китай разглежда кризата в Сеута през по-широка геостратегическа призма. Западното Средиземноморие представлява ключово място на пресичане на морски маршрути, пристанищна инфраструктура и енергийни доставки, които са от съществено значение за икономическата експанзия на китайците.

В момента Мароко е жизненоважен стратегически партньор на Китай в Африка. Рабат и Пекин бързо разшириха икономическите си връзки, превръщайки Мароко в индустриална платформа за снабдяване на западните пазари, като по този начин заобикалят търговските бариери.

Китайските държавни предприятия са инвестирали значителни средства в мароканската железопътна, енергийна и пристанищна инфраструктура, по-специално в пристанището Танжер Мед, което функционира като основен логистичен център за китайските глобални вериги за доставки, отбелязва El Mundo.

Отделен акцент около мигрантската криза, която бързо приключи с връщането на почти всички нелегално преминали границата, е сближаването между властите в Испания и Алжир, особено в енергийната сфера. Алжир е регионалният съперник на Мароко. Алжирците подкрепят независимостта на Западна Сахара, която е част от мароканската територия, а Рабат е против подобен ход.

И преди години, когато Испания и Алжир се сближиха, мароканските власти отпуснаха граничния контрол при Сеута. Тогава също се наблюдаваха преминавания на границата поради тази причина, макар и в доста по-малък мащаб, но определено в Мадрид е трябвало да светне "червената лампа".