Китай не смята да изпусне Тибет, стратегическия „покрив на света“, който му позволява да има контрол над Азия, предава АФП, като се позовава на коментари на международни анализатори по повод последните събития там.

Тибет е много важен за Китай, едновременно от стратегическа и от военна гледна точка, обяснява Андрю Фишър, икономист, специалист по Тибет в лондонския Институт за изследвания върху развитието. Тази роля се обяснява с изискванията на националната сигурност: за китайците е важно да останат най-горе в планините, отколкото да имат заден двор, който не контролират, добавя той.

Тибет, който винаги е служел за буфер – в миналото между британците, Русия и Китай – им служи сега за платформа, от която властват над цяла Азия, казва Ан-Мари Блондо, изследовател от документационния център за Тибет в Париж.

Според политическия анализатор Джозеф Чън от Хонконг при един „независим Тибет“ Китай ще се почувства много застрашен от Индия и западните страни.

Китайският премиер Вън Цзябао призна, че Тибет е деликатен въпрос в отношенията между Китай и Индия.

Може да бъдат посочени и други причини, по-специално природните ресурси - от Тибет извират много реки в Китай и Южна Азия. Има значителни водни ресурси и в по-малка степен полезни изкопаеми, отбелязва г-жа Блондо.

Андрю Фишър не смята обаче, че тези минерални ресурси са решаващ аргумент. Не би могло дасе каже, че това е обяснение, защото те бяха по-малки, отколкото сумите, изразходвани от Китай в Тибет, казва експертът. Но поради всички тези причини заедно Китай никога няма да пусне Тибет, е категорична г-жа Блондо.

Тя обръща внимание и на идеологическата страна на проблема. Китай го е превърнал в принципен въпрос, за китайските ръководители е неприемливо чужди правителства да се намесват във вътрешните им работи, изтъква тя. Китайските претенции върху Тибет като част от територията на Китай от „най-древни времена“ водят началото си от XIX век от династията Цин (1644-1911).

Манджурската династия си даде сметка за политическото значение на Тибет в Китай, казва Блондо, като разкрива, че нито китайските закони, нито китайските пари са били някога в сила в Тибет.

Претенциите се подемат след това от Китайската комунистическа партия и от противника й Гуоминдан. Важно е както за комунистите, така и за националистите да запазят границите на манджурската империя. Именно за това те развиха тази националистическа реторика, според която Китай е съставен от пет народа : уйгурите, тибетците, монголите, манджурците и хан, обяснява Фишър.

Бунтовете и демонстрациите положително създават неприятности за Китай, но от това контролът на Пекин върху Тибет няма да се разклади, уверява Джозеф Чън. /БГНЕС