Държави като Австрия, България и Полша са в по-благоприятна позиция с по-големи резерви, докато други - сред които Нидерландия и Великобритания - са по-застрашени

С всеки изминал ден от затварянето на Ормузкия проток опасенията от недостиг на авиационно гориво стават все по-сериозни, като остава неясно кога и къде запасите могат да се изчерпят. Особено уязвими са азиатските държави, а в по-малка степен и европейските, тъй като те разчитат в значителна степен на петрола и рафинериите в Близкия изток за снабдяване с гориво, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.

На този фон България изглежда сравнително добре подготвена, тъй като разполага със стабилни резерви от авиационно гориво, въпреки нарастващия риск от недостиг в Европа вследствие на кризата в региона.

В рамките на Европа има значителни различия в нивата на запасите. Държави като Австрия, България и Полша са в по-благоприятна позиция с по-големи резерви, докато други - сред които Нидерландия и Великобритания - са по-застрашени. Франция заема междинна позиция, като състоянието ѝ е описано като "не е нито добро, нито критично". Като цяло около половината от необходимия керосин за Европа идва от страните в Персийския залив, което прави континента силно зависим от този регион.

Специалисти предупреждават, че ако проблемите с транспорта на петрол през Ормузкия проток продължат, още през май и юни може да се стигне до намаляване на полетите.

"Ситуацията може да стане системна през следващите три до четири седмици. Така че бихме могли да видим драстично намаляване на полетите в Европа още през май и юни", заяви пред Си Ен Би Си Клаудио Галимберти, главен икономист в "Рюстад енерджи" (Rystad Energy). Той отбелязва, че вече има отменени полети поради тази причина. В същото време Европейската комисия се опитва да внесе спокойствие, като подчертава, че засега няма непосредствен недостиг. "В момента няма доказателства за недостиг на гориво в Европейския съюз", заяви говорителят Анна-Кайса Итконен, като допълни, че "в близко бъдеще могат да възникнат проблеми с доставките, особено на реактивно гориво".

Още в началото на април европейската организация на летищата предупреди Европейската комисия, че ако корабният трафик през протока не бъде възстановен, недостиг може да се появи след около три седмици - тоест в началото на май. Подобна прогноза направи и изпълнителният директор на Международната агенция за енергията Фатих Бирол, който също очаква проблеми приблизително в същия период.

В свой месечен доклад агенцията посочва, че при продължаващо напрежение на пазара и невъзможност Европа да компенсира повече от половината от изгубените доставки от Близкия изток, запасите могат да паднат под критичното ниво от около 23 дни още през юни.

Някои анализатори обаче смятат, че последствията няма да бъдат толкова крайни и ще се изразят по-скоро в частични отменени полети, отколкото в пълно прекъсване на въздушния транспорт. По-малките и вътрешни летища вероятно ще бъдат засегнати по-силно, докато големите международни хъбове ще имат предимство при снабдяването, обяснява Рико Луман от нидерландската банка ING.

"Няма да има пълно спиране, а по-скоро частични анулирания за някои авиокомпании и някои летища", прогнозира той.

Междувременно авиокомпаниите срещат все по-големи трудности при планирането на своите разписания. Браншовата организация "Еърлайнс фор Юръп" настоява за създаване на система за обмен на информация в реално време относно наличностите от гориво на летищата в ЕС. Подобни данни обаче се считат за чувствителни от доставчиците, които не желаят да ги споделят с клиентите си.

Енергийният гигант "ТоталЕнержи" също предупреждава, че ако блокадата продължи до юни, няма да може да снабдява всички свои клиенти. Главният изпълнителен директор Патрик Пуяне подчертава, че при продължителност на кризата над три месеца ще се появят "сериозни проблеми" с доставките.

От своя страна авиокомпаниите предлагат да се разреши използването на гориво тип Jet A в ЕС - стандарт, прилаган в САЩ, който се различава от широко използвания Jet A-1. Въпреки това, заради регулаторни и политически пречки, подобна промяна едва ли ще се случи бързо.

Европейският съюз вече подготвя мерки за справяне с потенциалния недостиг, включително по-добро използване на съществуващите рафинерии. Очаква се Европейската комисия да въведе система за картографиране на капацитета им и да предложи допълнителни решения за гарантиране на доставките.

Междувременно цените на авиационното гориво вече се покачват значително, което кара авиокомпаниите да предупреждават за възможно поскъпване на билетите, отмяна на полети и дори приземяване на самолети, ако ситуацията не се подобри.

Проблемът се задълбочава и от факта, че през последните години капацитетът на европейските рафинерии е намалял заради прехода към по-чиста енергия, а наличните съоръжения вече работят на максимални обороти.

На този етап някои големи летища, като лондонското "Хийтроу", не съобщават за пряко въздействие върху дейността си, но внимателно следят развитието на ситуацията.

Разпределението на горивните доставки в Европа остава неравномерно - например Испания разполага със значителен рафинерен капацитет и дори изнася керосин, докато във Великобритания над 60% от нуждите се покриват чрез внос.

В този контекст авиокомпаниите настояват Европейският съюз да засили контрола върху запасите и да обмисли съвместни покупки на гориво. В момента държавите членки са задължени да поддържат резерви от петрол за 90 дни, но няма конкретно изискване за минимални запаси от авиационно гориво.