Около десет държави - сред които Австралия, Белгия, Великобритания и Канада - се очаква да обявят формално признаване на независима палестинска държава в понеделник, на среща преди годишната лидерска сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации.

Това поражда въпроса: какви биха били политическите и практическите последици за палестинците, за Израел и за международната система?

Какъв е сегашният статут на палестинската държавност?

През 1988 година Организацията за освобождение на Палестина провъзгласи независима държава Палестина. Повечето държави от т.нар. глобален Юг я признаха почти веднага. Днес 147 от 193-те държави членки на Организацията на обединените нации признават Палестина, като най-скорошният пример е Мексико, което направи това през месец януари.

Държавата Палестина има статут на наблюдател в Организацията на обединените нации, без право на глас. Пълноправното членство би изисквало решение на Съвета за сигурност, където Съединените американски щати имат право на вето.

Палестинските дипломатически мисии по света се управляват от Палестинската автономия, която е международно призната като представител на палестинския народ.

Къде се упражнява палестинско самоуправление?

Палестинската автономия, ръководена от президента Махмуд Абас, има ограничено самоуправление в части от окупирания Западен бряг на река Йордан по силата на споразумения с Израел. Тя издава палестински паспорти и управлява здравната система и образованието.

Ивицата Газа е администрирана от движението "Хамас" от 2007 година, когато след кратка вътрешна война изтласка движението "Фатах", но въпреки това Палестинската автономия продължава да изплаща заплати на значителна част от служителите в този район.

Дипломатическа карта: къде са посолствата?

С изключение на Съединените щати, които преместиха своето посолство в Йерусалим при управлението на президента Доналд Тръмп, повечето големи сили поддържат основните си мисии в Тел Авив, тъй като не признават Йерусалим за столица на Израел.

Около 40 държави имат консулства в Рамала или в Източен Йерусалим - територия, чието анексиране от Израел не е международно признато и която палестинците желаят да бъде тяхна столица. Сред тези държави са Китай, Русия, Япония, Германия, Канада, Дания, Египет, Йордания, Тунис и Южна Африка.

Държавите, които планират признаване на Палестина сега, не са уточнили дали и как ще променят своето дипломатическо присъствие след този акт.

Кои обещават признаване и с каква цел?

Великобритания, Франция, Канада, Австралия и Белгия вече заявиха, че ще признаят Палестина около времето на сесията на Организацията на обединените нации. Лондон оставя възможност за отлагане, ако Израел предприеме стъпки за облекчаване на хуманитарната криза в Газа и се ангажира с дългосрочен мирен процес.

Целта на тези действия, според обявилите ги държави, е да се увеличи натискът върху Израел да прекрати офанзивата в Газа, да ограничи разширяването на еврейските селища на Западния бряг и да се върне към политически процес с палестинците.

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че признаването ще бъде придружено от изискване за реформи в рамките на Палестинската автономия, за да се подобри нейното управление и тя да се превърне в по-надежден партньор за управлението на Газа след края на войната.

Какво е означавало признаването досега?

Скептиците твърдят, че признаването е по-скоро символичен акт, като сочат за пример ограниченото влияние на държави като Китай, Индия, Русия и много арабски страни, които признаха Палестина още преди десетилетия. (Тук трябва да отбележим, че България призна Паестина през 1988 година по времето на социализма, заедно с целия Източен блок. Това принаване е валидно и до днес и България не е обявявала, че възнаммерява да промени позицията си. В София има действащо посолство на Палестина - бел. ред.)

Без пълноправно членство в Организацията на обединените нации и без контрол върху граници и инфраструктура, възможностите на Палестинската автономия за провеждане на самостоятелна външна политика са ограничени. Няма палестински летища; достъпът до Западния бряг е възможен само през Израел или през контролирания от Израел граничен пункт с Йордания; Израел контролира всички входове към ивицата Газа.

Въпреки това Палестинската автономия и държавите, планиращи признаване, смятат, че този акт няма да бъде празен. Той може да изравни статута в двустранните отношения и да улесни създаването на партньорства на равна основа. В някои страни признаването може да доведе до преглед на политиките към Израел - например обсъждане на забрана за внос на продукти от израелски селища в окупираните територии. Макар ефектът върху израелската икономика да би бил ограничен, символичното значение би било значително.

Как реагират Израел и Съединените щати?

Израел, който е изправен пред глобална критика заради действията си във войната в Газа, определя признаването на Палестина като "награждаване на Хамас" за атаките от октомври 2023 година.

След десетилетия, в които Израел официално се ангажираше с мирен процес, чиято крайна цел е палестинска независимост, страната днес се управлява от най-дясното правителство в историята си, в което участват партии, открито отричащи възможността за палестинска държава. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че Израел никога няма да позволи създаването на палестинска държава и ще запази върховен контрол върху сигурността в Газа и на Западния бряг.

Съединените американски щати се противопоставят на едностранните признавания от страна на своите европейски съюзници. Като ответна мярка Вашингтон наложи санкции на палестински официални лица, включително отказ и отнемане на визи, за да се възпрепятства тяхното участие в Общото събрание на Организацията на обединените нации.

Какво се променя юридически?

Дори при нови признавания пълноправното членство на Палестина в Организацията на обединените нации остава невъзможно без решение на Съвета за сигурност.

Признаването не отменя израелския контрол върху границите, движението на хора и стоки, въздушното пространство и морския достъп, нито автоматично води до изтегляне от окупираните територии.

Но то може да засили правната и политическата аргументация на палестинската страна в международните форуми, да ускори сключването на двустранни споразумения в сфери като образование, здравеопазване и общински услуги и да укрепи позицията на Палестинската автономия при бъдещи преговори.

Възможни последици в краткосрочен план

Признаването би било силен политически сигнал към Израел и би предизвикало вътрешни дебати в самите признали държави относно последващи мерки, като например забрана на продукти от израелски селища.

Очаква се изостряне на реториката от израелското правителство и ограничени ответни дипломатически действия.

Признаването би увеличило натиска върху Палестинската автономия да приложи обещани реформи - управленски, финансови и в сферата на сигурността - за да извлече политически капитал от този акт.

На място в Палестина и Израел обаче няма да настъпят автоматични промени - блокадата на Газа, контролираните гранични пунктове и статутът на селищата ще останат същите, докато не бъдат взети отделни решения или сключени нови споразумения.