Източна Европа предприема най-силната си до момента офанзива за представителство на най-високо ниво в Европейската централна банка (ЕЦБ). Страните от "източното крило" на еврозоната - включително нови и по-малки членки - настояват за място в шестчленния Изпълнителен съвет (Executive Board), който взема ключовите решения по паричната политика за цялата еврозона.

Според Bloomberg, основният фокус в момента е върху заместването на вицепрезидента Луис де Гиндос, чийто мандат изтича през май 2026 г. Кандидати от три балтийски и адриатически държави вече са в надпреварата

Естония номинира за поста гуверньора на централната си банка, Мадис Мюлер, който е член на Управителния съвет на ЕЦБ. Латвия също предлага управителя на централната банка на страната Мартинс Казакс. Хърватия издига свой представител.

Дори ако тези кандидати не успеят за поста на вицепрезидент, предстои освобождаването нъа още три вакантни места в Изпълнителния съвет до края на 2027 г. Това дава историческа възможност на по-малките и по-нови членки на еврозоната да получат постоянен глас в ежедневното управление на паричната политика.

Защо източните страни настояват толкова силно за място на върха? Еврозоната се разширява на изток: с присъединяването на Хърватия (2023) и България (1 януари 2026) броят на членовете достигна 21, а населението с еврото надхвърли 350-358 млн. души.

Икономическото тегло расте: страните от Централна и Източна Европа демонстрират по-бърз раст от старите членки в последните години и искат признание за това.

Символика и интеграция: място в Изпълнителния съвет би било "следваща стъпка в интеграцията" и би показало, че еврозоната вече не е доминирана само от големите западноевропейски икономики (Германия, Франция, Италия, Испания и др.).

Практическо влияние: Изпълнителният съвет предлага конкретни предложения на Управителния съвет (Governing Council), където гласуването на по-малките държави често е ограничено от ротационна система, въведена след разширяването през 2004-2010 г.).

Пътят остава труден - западноевропейските държави все още имат далеч по-голямо икономическо тегло (БВП, банкови активи, финансови пазари). Назначаването на членове на Изпълнителния съвет става с общо съгласие на правителствата на държавите-членки на най-високо ниво (държавни и правителствени ръководители), след консултация с Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ. Това дава силно влияние на големите страни.

Въпреки това, настоящата вълна от кандидатури показва промяна в динамиката - след години, в които източните членки имаха само глас в разширения Управителен съвет (където малките държави често не гласуват поради ротацията), те искат реално присъствие на топ позициите "около масата".

Успехът на някой от източните кандидати би бил важен символ за по-равнопоставена еврозона в момент, в който съюзът продължава да се разширява на изток и югоизток.