Израелският кабинет по сигурността, председателстван от премиера Бенямин Нетаняху, е наредил на армията да засили подготовката за възможна атака срещу Иран. Решението е било съобщено от израелски медии в момент, когато Техеран предупреждава, че при нападение ще разшири войната извън региона.

Обществената телевизия KAN съобщи, че дадените на армията указания могат да доведат до действия, които да предизвикат война. Информацията беше оповестена, след като лидерът на израелската опозиция Гади Айзенкот призова Нетаняху, който изпълнява премиерските си функции в преходен период, да не използва армията без „пряка и непосредствена заплаха“, докато не бъде сформирано ново правителство.

Израелският президент Ицхак Херцог предложи на Айзенкот възможност да състави правителство през уикенда, след като управляващата коалиция на Нетаняху загуби парламентарното си мнозинство на изборите през октомври. Нетаняху, който е застрашен да загуби властта, ако опозицията успее да състави кабинет, настоява войната срещу Иран да продължи до падането на правителството в Техеран.

Съобщенията за израелската подготовка идват на фона на интензивни дипломатически усилия за предотвратяване на нов конфликт и за намиране на дипломатическо решение. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е готов отново да започне военни действия, ако дипломатическият процес, подпомаган от Катар, не доведе до споразумение между Вашингтон и Техеран.

Иранският секретар на Висшия съвет за национална сигурност Мохсен Резаи заяви в социалните мрежи, че ако САЩ започнат нова война срещу Иран, всяка военна база, участвала в агресията — от Западна Азия до Европа — ще бъде легитимна цел за ирански удари. „Няма безопасно разстояние. Няма безопасно убежище. Няма имунитет“, добави той.

В Техеран се обсъжда дали Резаи, известен с твърдата си позиция, да бъде назначен за нов главен преговарящ на Иран. Иранският парламент и неговият председател Мохамад Багер Калибаф е настоящият водещ преговарящ. Той заяви, че страната е решена да излезе от състоянието на „нито война, нито мир“ чрез „устойчиво възпиране“, ако преговорите се провалят.

Калибаф каза също, че Ормузкият проток „никога няма да се върне“ към положението си отпреди войната между САЩ, Израел и Иран. По думите му „топката сега е в американското поле“, а основната пречка пред споразумението е липсата на доверие към Съединените щати.

От Вашингтон беше съобщено, че Тръмп продължава да обосновава решението си да започне война с Иран и да твърди, че тя скоро ще приключи. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че икономическият натиск върху Иран е толкова ефективен, че възобновяването на мащабни военни операции не е необходимо. Според американската администрация такива действия може да бъдат подновени само ако Иран премине определени „червени линии“, докато зад кулисите продължават разговори за политическо споразумение.

Американските сили продължават да работят денонощно за запазване на свободното движение на търговските кораби през Ормузкия проток и стриктно прилагат военноморската блокада срещу Иран.

Цените на петрола се повишиха с около 1% след отказа на Техеран да приеме американско предложение запасите му от уран, обогатен до 60%, да бъдат прехвърлени в трета страна. Фючърсите на сорта Brent поскъпнаха с 1,27 долара, или 1,39%, до 92,76 долара за барел. Американският West Texas Intermediate се повиши с 49 цента, или 0,57%, до 86,53 долара.

В предишната сесия цените първоначално спаднаха с повече от 3 долара за барел, след като американски представители омаловажиха необходимостта от нови удари срещу Иран. По-късно загубите бяха частично компенсирани, след като ирански представител заяви, че между двете страни не се водят преговори.